|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Лесно ще се разделят, но как ще се забравят
Разболяла се Дойчица
от вино и бяла ракия,
та че се Дойка изправи,
че се от сърце изрука:
- Доваждай си ми, любено,
балноно да си кажем!
Кайно си дума продума,
и либено й на вратана.
- Либе ле, пусто либе ле,
халал ми прави всичко,
че се сме множко галили,
пък няма да се вземем,
от тия пусти душмани.
Изин ти давам, либе ле,
който видиш, да галиш,
пък мене да ме забравиш,
че се сме много галили,
пък няма да се вземеме,
от тия пусти душмани.
Душмани какво не правят -
събрани хора разделят...
Две сърца, четири очи,
кой може да ги раздели,
по-добре черната земя.
Дрангово, Момчилградско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|