|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Лесно ще се разделят, но как ще се забравят
Рада на Дунав стоеше,
бяло си лице миеше
и на Дунава думаше:
- Дунаве, бели Дунаве,
като ми течеш, Дунаве,
отгоре, Дунав, надолу,
през толкоз земи широки,
нийде ли, Дунаве, не видя,
моето либе Стояна?
Дунавът дума, не дума,
ала на Рада продума:
- Видях го, видях, Радо ле,
във понеделник утрина,
га бяха петли дваж пели,
дваж пели и потретили,
три си гемийки минаха,
първата Стоян караше,
със меден кавал свиреше
и със кавала думаше:
- Радке ле първо венчило,
щеш ли ме, Радке, забрави,
забрави, Радке, преболя?
- Забрави ще те Стояне,
га бели Дунав пресъхне,
да стане дребни отоки,
пилците да го изпият;
кога го с лоза посадят,
от лоза вино да стане,
от вино бяла ракия,
да пия, да се упия -
тогава ща те забрави!
неуточнено (Цонев 1916, № 95 - "Рада и Дунав").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|