|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Лесно ще се разделят, но как ще се забравят
Иван Марийке думаше:
- Марче ле, либе Марче ле,
очички ти черни череши,
веждите вити гайтани,
снага ти тънка топола.
Кога с чехли потропваш,
край наште порти, Марче ле,
защо надолу поглеждаш,
защо ми дума не казваш?
Аз ще те, Марче, забравя,
кога морето пресъхне,
кога звездити не светят,
кога слънцето не грей.
Марийка дума Иване:
- Аз ще те, либе, забравя,
кога божурът разцъфне
в мойта равна градинка,
с китка да се закича,
на хоро, либе, да ида,
там, либе, ще си харесам
кое ми падне на сърце.
Александрово, Ловешко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|