|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Разболял ми се млад Стоян,
че лежал Стоян, че болял
цели ми девет месеца.
Стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- Стояне, сино Стояне,
от какво си се разболял,
нищо не си ми казал
от какво ти е болката.
Стоян мама си думаше:
- Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата,
и подир сушата кишата,
и то беше гладна година.
Чудехме се, мамо, чудехме,
с какво ще се прехраним;
решихме хайдути да станем...
Като през гора вървяхме
и ний тогава решихме -
когото срещнем най-напред,
ний да му кръвта изпием.
Като през гора вървехме,
най-напред, мамо, срещнахме
сестра ми и зет ми двамата.
Те си през гора вървяха
и малко дете на ръце носеха.
Че ний се, мамо, чудехме -
сестра ми ако заколим,
дете сираче ще остане;
ако зет си заколим,
сестра ми вдовица ще остане...
Че най-после решихме
детето да си заколим.
Решихме и го сторихме.
Тез ми са тежки грехове.
Божурово, Добричко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|