* * *

Двама братя - съперници в работата и ергенуването

Имала й мама, гледала й
два сина, двама близнака,
хитро ги мама учеше:
- Иване, ем ти Стояне,
кога на нива идете,
по башка бразна бразнете,
по башка угар орете,
да не се нещо скарате,
скарате, сино, сбиете,
да ни се смеят хората.
Тия си мама послушаха,
по башка бразна бразниха.
Орали, колко орали,
от заранта дур до пладнина,
кога е дошло пладнина,
пуснали са да пладнуват.
Иван на Стоян думаше:
- Байне ле, бате Стояне,
чии угар, бате, по-хубава,
мойта е угар по-хубава,
щото съм, бате, по-хубав,
по-хубав, бате, й по-хитър.
Ти либиш, бате, ти либиш,
ти либиш в село момите
най-бедни и най-последни,
майка й пасе патките,
баща й пасе свинете.
Аз либя, бате, аз либя
баш чорбаджийски дъщери.
Стоян си каил не стана,
извади кука железна,
право го в глава удари,
как го удари и го уби.
Че впрегна руси биволи,
че дръпна бразна широка,
колко широка, дълбока,
че го в бразната зарови.
Право си у дома отиде,
майка им на пътя стоеше,
стоеше, ги дочакваше
и си на Стоян думаше:
- Къде е, сино, Иванчо?
Стоян на мама думаше:
- Иванчо, мамо, отиде
да либи в село момите,
баш чорбаджийски дъщери.
Тамън си това издума
и потерята допадна,
та си Стояна хванаха,
назад му ръце вързаха,
на крака тежки букаи,
та го из пътя караха.
Майка му след него плачеше,
плачеше и нареждаше:
- Сино Стояне, Стояне,
когато ва съм гледала,
тва ли съм, сино, мислила.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021