* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Де-гиди вино червено,
който те пие зло струва,
зло струва и зло намира.
Снощи се Стоян понапи
в София града голяма,
понапи и се похвали
в юнашката махала,
пред турци и пред българи
и пред пашови гавази,
че има конче алено,
че има булче хубаво.
Конче му струва хиляда,
булче му струва два града -
два града като София,
негово конче хранено
по-бързо и от вятъра,
никой не може да го надмине,
негово булче хубаво
никой не може го излъга.
Отде го зачу пашата
бързо си хабер проводи
Стоян да му доведат
с негово конче хранено,
че стана Стоян, Стояне,
че си конче оседла,
оседла и го припусна
и при пашата отиде,
отдалеч му се поклони
отблизо селям подаде.
Пашата дума Стояна:
- Ти си се хвалба похвалил,
че имаш конче алено
никой не мож го надмина.
Стоян пашата погледна,
погледна и му продума:
- Истина е пашо, вярно е,
искаш ли облог да сторим,
бърза кушия да пуснем
с твоите сиви атове
и моето конче хранено,
ако ми конче надминеш
ще ти харижа, пашо ле,
моето конче хранено
и моето булче хубаво
с мъжка рожба на ръце.
Ако ли аз те надмина
ти ще ми, пашо, харижеш
твоите сиви атове,
твоите високи сараи,
твоите бели ханъми.
Дей-гиди Стоян, Стояне
бърза кушия пуснали
бягали три дни и три нощи,
Стоян все напред бягаше
и си на конче думаше:
- Конче ле, мило алено,
ако атове надминеш
гривата ще ти посребря,
ако ли назад останеш
главата ще ти отрежа
и на моето булче хубаво
да не ми вземе пашата.
Веднъж се Стоян провикна
дваж му се конче разигра,
вдигнало мъгли-прахове.
Пашата дума продума:
- Брей, ой ви вази, агалар,
що са мъгли и прахове,
дали са сиви атове?
Догде си пашата издума,
ето го иде млад Стоян
със своето конче хранено,
право при пашата отива
и на пашата продума:
- Хайде ми, пашо, харизвай,
както ни беше думата -
яхъри, пълни с атове,
сараи, пълни с ханъми!
Пашата гледа надолу -
ни гледа, нито пък дума;
ето, че идат гавази,
един през друг те думаха:
- Аферим, пашо, машалла
на туй конче алено,
като кушия пуснахме,
веднъж го само видяхме.
Пашата дума Стояне:
- Халал ти струвам всичкото,
атове, още яхъри,
яхъри, още сараи,
само ми, кардаш, остави
моите мили ханъми.
Стоян му дума продума:
- Халал да ти е всичкото,
мене ми, пашо, стигнало
моето конче хранено
и моето булче хубаво.
Да знаеш, пашо, да помниш,
със мене шега не бива
и с мойто конче алено.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021