|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне
Снощи се Стоян похвали
в Едрене града голяма,
във пашовото кафене,
пред пашовите гавази -
похвали, та се измами,
че има конче алено,
и има булка хубава.
Конче му чини хиляда -
за ден до Стамбол ще иде,
ще иде и ще се върни!
И има булче хубаво -
булче му чини два града,
и двата колку София!
Как го зачуя гавази,
те на пашата казаха:
- Пашо льо, холан, пашо льо,
къкъв и тоя млад Стоян -
как смее да се похвали
във пашовото кафене,
че има конче алено
и има булче хубаво!
Конче му чини хиляда -
за ден до Стамбол ще иде,
ще иде и ще се върни!
И има булче хубаво -
булче му чини два града,
два града колку София!
Ка зачу пашата таз дума,
Стояну хабер проводи:
- Стояни, холан, Стояни,
чиниш, що чиниш, тук да дойдеш,
кончето да си докараш,
булчето да си дувидеш
Голям щим кавул да сторим
с твойто конче алено,
и с твойто булче хубаво,
и с мойте бели ханъмки,
и с мойте сиви атове.
Кушия ще си пусниме
и с мойте сиви атове,
и с мойте сербез гавази,
и с твойто конче алено;
ако ги Стояни надприпкаш,
прости да ти са, Стояни,
моите сиви атове,
къщите със чардаците,
харемът със ханъмките,
харемът с харем-кадъна.
Къ зачу Стоян, отиде,
та си кончето закара
и си булчето заведе.
Голям са каул стурили,
па са кушия пуснали
с негови сиви атове,
с негови сербез гавази
и Стоян с конче алено.
Като кушия пуснали,
веднъж са Стоян видели,
па ми го никой не видя.
Отиде Стоян до Стамбол,
отиде Стоян, върна се.
Пашата гледа от горе,
че идат мъгли-прахове -
той се чудеше дали е,
дали е Стоян със конче,
Стоян със конче алено,
или са сиви атове.
Кога ми Стоян пристигна,
не били сиви атове,
най ми е Стоян със конче.
Кога гавази пристигат,
паша гавази питаше.
Гавази каят на паша:
- Холан, пашо льо, пашо льо,
кога ни питаш, да кажем:
като кушия пуснахме,
веднъж си Стоян видяйми,
па го веки не видяхме.
Паша Стояну думаше:
- Холан Стояне, Стояне,
ще ти се, холан, помоля:
просто да ти са къщите,
къщите със сераите
и тия сиви атове -
току ми, холан, остави
харемът със харемките,
харемът с харем-кадъна!
Стоян на пашата думаше:
- Холан, пашо льо, пашу льо,
просто да ти й всичкото,
ала искам да ти докажа,
че с Стоян шега не бива
и мойто конче алено!
Войнягово, Карловско; трапезна (СбНУ 46/1953, № 242 - "Юнак
изпреваря пашата в състезание с коне").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2021
|