* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Де-гиди, вино червено,
който те пие зло струва,
зло струва и зло намира.
Снощи се Стоян понапи
в София града голяма,
понапи и се похвали
във юнашката механа,
пред турци и пред българи
и пред пашови гавази,
че има конче алено,
че има булче хубаво.
Конче му струва хиляда,
булче му струва два града,
два града като София.
Негово конче алено
по-бързо е от вятъра,
никой не може го мина.
Негово булче хубаво
никой не може го излъга.
Отде го зачу пашата,
бързо си хабер проводи
Стояна да му доведат
с негово конче хранено.
Че стана Стоян, Стояне,
че си кончето оседла,
оседла и го препаса
и при пашата отиде.
Отдалеч му се поклони,
отблизо селям подаде.
Пашата дума Стояна:
- Ти си се хвалба похвалил,
че имаш конче алено
никой не може го надмина.
Стоян пашата погледна,
погледна и му продума:
- Истина пашо, вярно е,
искаш ли облог да сторим,
бърза кушия да пуснем
с твойте сиви атове
и мойто конче хранено.
Ако ми конче надминеш
ще ти харижа пашо ле,
моето конче хранено
и моето булче хубаво,
със мъжка рожба на ръце.
Ако ли аз те надмина,
ти ще ми пашо харижеш,
твоите сиви атове,
твойте високи сараи,
твоите бели ханъми.
Дей-гиди, Стоян, Стояне,
бърза кушия пуснали,
бягали три дни, три нощи.
Стоян все напред бягаше
и си на конче думаше:
- Конче ле, мило алено,
ако атове надминеш -
гривата ще ти посребря.
Ако ме назад оставиш,
главата ще ти отрежа
и на моя булка хубава,
да не ви вземе пашата.
Веднъж се Стоян провикна,
дваж му се конче разигра,
вдигнало мъгли-прахове.
Пашата дума продума:
- Брей, ой ви вази алгари
що са тези мъгли-прахове,
дали са сиви атове?
Догде си паша издума
ето го иде млад Стоян
със свое конче хранено,
право при паша отива
и на пашата продумва:
- Хайде ми пашо, харизвай
както ни беше думата,
яхъри пълни с атове,
сараи пълни с ханъми.
Пашата гледа надолу,
ни гледа, нито пък дума.
Ето, че идат гавази,
един през други думаха:
- Аферим пашо, машалла
на туй конче алено!
Като кушия пуснахме
веднъж го само видяхме.
Пашата дума Стояна:
- Халал ти струва всичкото,
атове, още яхъри,
яхъри още сараи,
само ми, кардаш, остави
моите бели ханъми.
- Халал да ти е всичкото,
мене ми пашо стигало,
моето конче алено,
моето булче хубаво.
Да знаеш пашо, да помниш
със мене шега не бива
и с моето конче алено.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021