* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Евреи дали облога
до девет нови дюкане
и у дюкане шеюве
и други девет саравски,
саравски със имането.
А Стоян даде облога
негови равни дворове,
з дворове либе Петкана,
с Петкана мъжко детенце.
Направили са облога
за ден от Солун да ойде,
от Солун за ден у Станбол.
Стоян си дома отиде,
изведе коня Дорила,
с бел го ориз назоби,
с руйно го вино напои.
Излезна либе негово,
та па на коня говори:
- Коньо Дориле, Дориле,
да идеш, коньо Дориле,
за ден у Станбол да идеш,
за ден да идеш, да дойдеш;
златни чем гривни разкова
тебе чем гриви окова,
златен чем бисер разниза,
тебе чем опаш наниза,
златен чем гердан разкова,
тебе чем юзда окова;
да идеш, коньо Дориле,
облоги да си завършиш,
назека да не посрамиш!
Кога е било одзаран,
уяхнал си е млад Стоян,
яхна си коня Дорила,
турил е нога зенгия,
до сред е пъти прелетел,
дур и оная да тури
и он е ошел на Станбол.
Кога си ойде на Станбол,
увлезна града голема,
пукна му Дорил на сокак.
Стоян по сокак ходеше,
тъцки си пръсти ронеше
и си по сокак ходеше
по Станболските сокаци,
Ка го видела гъркина,
та па Стоян питува:
- Море Стояне, Стояне,
що ходиш тука по сокак
по Станболските сокаци,
та градом сълзи рониш си
и тънки пръсти кършиш си?
А Стоян си ю говори:
- Гъркинчице майчице,
голем съм облог правило
със солунските евреи,
за ден у Станбол да дойдем,
да дойдем и да се върнем.
Дадох си мой дворове,
с дворове либе Петкана,
с Петкана мъжко детенце,
всичко си дадох у облог,
Евреи облог дадоха
до девет нови дюкане,
у дюкане шеове
и други девет саравски,
саравски със имането.
Пукна ми Дорил на сокак,
за това ходим по сокак
и градом сълзи роним си
и тънки пръсти кършим си!
А гъркиня му говори:
- Не бой се, море Стояне!
Я имам Кула кобила,
що се е на път жребила,
та съм я вода поила
у твои равни дворове
у твои студни бунаре.
Я че ти дадем кобила,
облоги че ти завърши,
облоги тизе да вземеш!
Даде му Кула кобила,
оседла Кула кобила,
оседла и па оружа,
па даде чоха сто лахти,
ка Стоян дома отиде
на свои равни дворове,
кобила да си завие,
със чоха да я покрие,
евреи да не позная,
защо е Кула кобила,
а не е, каже, кон Дорил.
Кога си яхни млад Стоян,
ка яхна Кула кобила,
турил е нога зенгия,
до сред е пъти прелетел,
дур и ония да тури,
Стоян си дома отиде.
Евреи вери проклети,
надошли са си евреи,
та на Петкана говора:
- Петкано, бела бугарко,
како че станеш еврейкя,
и твойе дете еврейче,
и твой двори еврейски.
А Петкана им говори:
- Евреи, море евреи,
чекайте, море евреи,
додека сте си думали,
слънце на заход да стане
и слънце, море, да зайде,
тогай еврейкя че станем,
и мойе дете еврейче,
мой дворове еврейски.
Тамън са дума думали,
и Стоян си е пристигнал,
та си е везел облога,
до девет нови дюкяне
и у дюкане шеове
и други девет саравски,
саравски със имане то,
и Стоян облоги завърши.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021