* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Ах, ги ди вино червено,
който те пие, зло струва.
Снощи се Стоян понапи
в София града голям.
Понапи, та се похвали,
пред турци и пред българи,
и пред пашови гавази,
че имал конче алено,
второ го няма в града,
ни в града, ни в пашата.
Отде се паша научи
на Стоян хабер изпрати:
- Деда е Стоян, да дойде.
Стоян си хабер получи,
че си кончето изведи,
с кило ориз назоби,
с мяра го вино напои,
че си кончето препаса,
тамън със седем колана
и се на конче прехвърли,
и пре пашата отиде.
Отдалече се позасмя,
отблизо селям отдаде:
- Алеким селям пашо льо.
- Селям алеким Стояне,
Стояне баш българино,
как смееш да се похвалиш
пред мойте сербез говази,
че имаш конче алено,
второ го няма в града,
ни в града, ни в пашата?
Аз имам сиви атове,
никой не може измина.
Стоян на паша думаше:
- Пашо льо, пашо ефенди,
голям ще каул ще сторим
с твоите сиви атове
и мойто конче алено.
Бърза кушия ще пуснем,
тамън от четирчет конака.
Ако атове надминат,
аз ще ти, пашо, харижа,
моето конче алено
и моето булче хубаво.
Ако ми назад останат
ти ще ми пашо харежеш
твойте сиви атове
и твойте сърчан сараи
с твоите бели ханъми.
Бързо са мезлиш извикали,
голям са каул сторили
и се в кушия пуснали.
Стоян на конче думаше:
- Ако атове надминеш
гривата ти ще ти позлатя,
краката ти ще посребря.
Ако ли назад останеш,
главата ти ще отрежа
и на мойто булче хубаво,
да ги пашата не вземе.
Пашата и Мезлиш стояха
и горчиво кафе пиеха.
Вдигнали се мъгли-прахове
срещу тази ми София.
Пашата дума Мезлишим:
- Какви са мъгли-прахове -
дали са сиви атове?
Дорде се Мезлиш обади,
Стоян си с конче прескочи
през тези сърчан сараи
и си кончето отседна,
и си на паша думаше:
- Хайде ми пашо харизвай,
както ни беше каула.
Пашата роптай, нескланя.
Но и гавази пристигат
и си на пашата думаха:
- Аферим, пашо, машалла,
на туй ми конче алено.
Като го в кушия пуснахме,
веднъж го само видяхме.
Пашата дума Стояне:
- Стояне, баш, българино,
всичко ще халал да сторя.
Само ми Стояне остави
моите бели ханъми.
Стоян на пашата думаше:
- Пашо льо, пашо ефенди.
Мене ми е стигнало,
бащино тежко имане
и мойто булче хубаво,
и моето конче алено,
но искам да ти докажа,
че с българин шега не бива.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021