|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне
Де-гиди, вино червено,
който те пие, зло струва,
зло струва и зло намира.
Снощи се Стоян па напи
в София, град голям,
понапи и се похвали
в юнашката механа
пред турци и българи
и пред пашови гавази,
че има конче алено,
че има булче хубаво,
конче му струва хиляда,
булче му струва два града,
два града като София.
Негово конче алено,
по-бързо и от вятъра,
никой не може го излъга.
От къде го зачу пашата
бързо си хабер проводи
Стоян да му доведат
с негово конче хранено.
Че стана Стояне, Стояне,
че си конче оседла,
оседла и го препуска
и при пашата отиде,
отдалече му се поклони,
отблизо селям подаде.
Пашата дума Стояну:
- Ти си се хвалба похвалил,
че имаш конче алено,
никой не може да го надмине.
Стоян пашата погледна,
погледна и му продума:
- Истина е, пашо, вярно е,
искаш ли облог да сторим
с твоите сиви атове
и мойто конче хранено.
Ако ми конче надминеш,
ще ти харижа, пашо ле,
мойто конче хранено
и мойто булче хубаво
с мъжка рожба на ръце.
Ако ли аз те надмина,
ти ще, пашо, харижеш
твойте сиви атове,
твойте високи сараи,
твойте бели ханъми.
Дей-гиди, Стояне, Стояне,
бягали три дни и три нощи,
Стоян все напред бягаше,
и си конче думаше:
- Конче ле, мило, алено,
ако атове надминеш,
гривата ще ти посребря,
ако ли назад останеш,
главата ще ти отрежа
и на мойта булка хубава
да не ми вземе пашата.
Веднъж се Стоян провикна,
дваж му се конче разигра,
вдигнало мъгли-прахове.
Пашата дума, продума:
- Брей, ой вази агалар,
защо са тез мъгли-прахове,
дали са сиви атове?
Догде се пашата издума,
ето го иде млад Стоян
със своето конче хранено
право при пашата продумва:
- Хайде ми, пашо, харизвай,
както ни беше думата -
яхъри пълни с атове,
хареми пълни с ханъми.
Пашата гледа надолу -
ни гледа, нито пък дума.
Ето че идват гавази,
един през друг думаха:
- Аферим, пашо, машалла,
на туй конче алено.
Пашата дума Стояна:
- Халал ти струва всичкото,
атове, още сараи,
само ми кардаш остави
мойте бели ханъми.
Стоян му дума, продума:
- Халал да ти е всичкото,
мене ми, пашо, стигнало
мойто конче алено
и мойто булче хубаво.
Остър камък, Харманлийско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2021
|