* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Се собрале, хайде, се набрали,
се собрале седумдесе краля
во Солуна, во хладна механа;
вино пият, хайде, збор си чинат,
кье се ватат голема облога.
Що ми дойда жълта Евреина,
що ми дойда, облог ми се вати:
- Дейди, море, седумдесе краля,
кой кье може, море, да се вати,
да ми свърши до трите облога -
да ми пойди земя на краина,
да ми пойди слънце кай огрева,
да ми вземи еден бели нишан,
от сред земя втори бели нишан,
трети нишан от друга краина,
от кай слънце що ми си зайодя?
Кога утро слънце кье ми болцне,
тога юнак на път да киниса;
кога вечер слънце кье зайодя,
тога юнак дома да си дойде,
да донеси три бели нишани.
Ако облог, облог ми го свърши,
кье му давам три товари хазно;
ако ли ми облог не усвърши,
кье му вземам хубава невеста!
Ми го слушат седумдесе краля,
го слушаа, глави наведоа;
ами Марко, Марко Крале,
само Марко глава си изправи:
- Дейди, море, жълта Евреина,
аз кье свършам голема облога,
аз кье вземам три бели нишани!
Се ватиле голема облога,
пред сведоци облог го вързаа.
Марко тръгна до Прилепа града,
да си вземи коня пехливана.
Он ми влезе темна конюшница,
тамо има седумдесе коньи,
зоб му дава пребела пченица,
вода й пои вино трогодишно,
ми й праша, конье ми й пита:
- Бели коньи, седумдесе конье,
аз одадов ваша домакинка
на солунска жълта Евреина!
Се ватиме голема облога -
кога утро слънце кье ми болцне,
тога юнак на път да кинисам,
да си пойдам земя на краина,
да си пойдам слънце кай огрева,
да си вземем еден бели нишан,
от сред земя втори бели нишан,
трет нишан от друг край,
от кай слънце що ми си зайодя;
кога вечер слънце кье зайодя,
тога юнак дома да си дойдам,
да донесам три бели нишани.
Ако свършам голема облога,
да му вземам три товари хазно;
ако ли му облог не усвършам,
да ми вземи ваша домакинка!
Ми го слушат седумдесе коньи,
сите коньи глави наведоа!
Що ми седна Марко Крале,
во дворови, на мраморна плоча,
се увили Марко завалия!
Го догледа млада Марковица:
- Дели Марко, мили мой стопане,
що си толко, Марко, увилено?
- Ой, невесто, моя домакинко,
ой, невесто, мило добро мое,
те одадов жълта Евреина!
Се ватиме голема облога -
кога утро слънце кье ми болцне,
тога юнак на път да кинисам,
да си пойдам земя на краина,
да си пойдам слънце кай огрева,
да си вземем еден бели нишан,
от сред земя втори бели нишан,
трети нишан от друг край,
от кай слънце що ми си зайодя;
кога вечер слънце кье зайодя,
тога юнак дома да си дойдам,
да донесам три бели нишани.
Ако свършам голема облога,
да му вземам три товари хазно;
ако ли му облог не усвършам,
да ми вземи моя домакинка!
Аз му реко седумдесе конье,
ами коньи сите с' изплашия,
изплашия, глави наведоа,
тий не можат облог да усвършат!
- Дели Марко, мили мой стопане,
иди, Марко, зелени ливаге,
найди си ми коня нападена;
тая коня много сум гледала,
скришем зоб сум аз нему давала,
скришем вода сум него поила;
тая коня мене кье зажали,
кье т' усвърши голема облога!
Марко пойде зелени ливаге,
си го найде коня нападена,
мy кажува Марко, завал Марко:
- Дейди, конче, конче нападено,
аз одадов твоя домакинка,
на солунска жълта Евреина!
Се ватиме голема облога -
кога утро слънце кье ми болцне,
тога юнак на път да кинисам,
да си пойдам земя на краина,
да си пойдам слънце кай огрева,
да си вземем еден бели нишан,
от сред земя втори бели нишан,
трети нишан от друг край,
от кай слънце що ми си зайодя;
кога вечер слънце кье зайодя,
тога юнак дома да си дойдам,
да донесам три бели нишани.
Ако свършам голема облога,
да му вземам три товари хазно;
ако ли му облог не усвършам,
да ми вземи хубава невеста!
Ми го слуша конче нападено,
ми го слуша, глава изправило:
- Дели Марко, Марко Крале,
хайде малце да ме потимариш,
оти сум ти аз много прегладнет,
ние облог лесно кье свършиме.
Що си стана Марко Крале,
що си зеде конче нападено,
ми го зоба пребела пченица,
ми го пои вино трогодишно.
Утре рано во света неделя,
кога слънце що ми е болцнало,
Марко вяна коня нападена,
нападена коня пехливана;
ми го зеде юнашко оружье,
остра сабя, жълта боздугана,
ми киниса земя на краина.
Овде-онде по бели друмови,
ми отиде кай слънце огрева,
и си зеде еден бели нишан.
Овде-онде по бели друмови,
ми отиде, море, на сред земя,
и си зеде втори бели нишан.
Овде-онде по бели друмови,
ми отиде на друга краина,
ми отиде кай слънце зайодя,
и си зеде трети бели нишан.
Пак Марко назад ми се вракя,
ми се вракя, дома да си дойди;
на път найде една честна сватба,
ми имаше сватба во селото,
ми се врати малце да попие.
Що ми седна Марко на трапеза,
що ми стана Марко да си пие,
ми забрави време що ли ми е!
Ами конче, конче нападено,
конче врищи во рамни дворови,
калдърма ми изкопа со нози!
Ми станале два млади девери,
ми станале да ми го одвързат;
ами конче, конче нападено,
не му дава да ми го одвързат!
Тога одат два млади девери,
тога одат, Марка му кажуват:
- Дели Марко, Марко делибаша,
коня врищи, калдърма изкорна!
Дури тогай Марко ми се сети,
ми се сети голема облога!
Що ми стана от честна трапеза,
що ми рипна на юнашки нози,
право ходи кай добра си коня,
си отвърза негов добра коня,
и си вяна от рамни дворови;
овде-онде по бели друмови,
и со слънце дома па си дойде.
Ми отиде во Солуна града,
ми го найде жълта Евреина,
и му даде три бели нишани:
- Да ми дадиш три товари хазно,
да не т вземам глава до рамена!
Се увили жълта Евреина
и му даде три товари хазно.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021