* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Събрали ми се, събрали
снощи вечер по вечеря
на чифутското кафене,
на сарафската одая,
се избор млади юнаци,
та ми ядяха й пиеха.
Един се на друг хваляха -
кой има пари безбройни,
кой има глотно имане.
Стоян ми сетян сиромах,
той няма с ко да се хваля.
Той си се Стоян измами,
измами, та се похвали
пред пашовите гавази:
- Аз имам конче хранено
и имам булка хубава,
хубава бяла Еленка.
Конче ми струва хиляда,
булче ми струва два града,
два града, два Цариграда.
Тий на пашата казали,
пашата Стоян повика
и стана Стоян, отиде.
Отдалеч му се поклони,
отблизо му селям даде
и на пашата думаше:
- Пашо льо, паша ефенди,
защо ме викаш, пашо льо?
Паша на Стоян думаше:
- Стояне, гяур Стояне,
викам те, викам, Стояне,
ти си се снощи похвалил,
снощи вечер по вечеря
на чифутското кафене,
на сарафската одая
пред пашовите гавази.
Имал си конче хранено,
имал си булка хубава,
хубава бяла Еленка.
Кончето струва хиляда,
булчето струва два града,
два града, два Цариграда.
Стоян на паша думаше:
- Казах го, паша, казах го,
казах го, бъх го не правя.
Паша на Стоян думаше:
- Стояне, гяур Стояне,
ай да си конче посвариш
със моите сиви атове.
Ако ти конче навари,
жа ти харижа, Стояне,
Султан Селимска джамия
и Али паша чаршия,
сарая с бели ханъмки -
все са, Стояне, българки,
дет' сме ги роби вземали.
Ако наварят, Стояне,
моите сиви атове,
жа ти отнема, Стояне,
твоето конче хранено
и твойто булче хубаво,
хубава бяла Еленка -
ханъмка жа га направя.
Голям са каул сторили.
Сутринта кат се съмнало,
Стоян си рано подрани,
сиво си конче назоби,
назоби Стоян, напои.
Синьо го седло оседла,
синьо седло дренополско,
жълти юзди царомградски,
с пастри го смоци препаса,
че се на конче преметна.
Еленка булка хубава,
тя му портата отвърна
и си Стояна изпраща
и се на Бога помоли:
- Бре Боже, бре, помогни ми
пиле хвъркато да стане,
атове да си навари -
ханъмка не ща да стана!
Като си конче дишаше,
то си прозорци чупеше;
като си конче троптеше,
калдъръми копаеше.
Стоян на паша извика:
- Пашо льо, пашо ефенди,
ай пускай сиви атове
пред мене да си излягат.
Пашата пуснал атове.
Стоян атове надвари
и си у тях отиде.
Еленка булка хубава,
тя му кончето хванала,
хванала да го развежда.
Пашата Стоян извика
и стана Стоян, отиде.
Паша на Стоян думаше:
- Стояне, гяур Стояне,
ела сега да ти харижа
Султан Селимска джамия
и Али паша чаршия,
сарая с бели ханъмки.
Стоян на паша думаше:
- Пашо льо, паша ефенди,
нищо ти, пашо, не сакам.
Да знаеш, пашо ефенди -
с българин шега не бива,
българин, та пак българин!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021