|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне
Пустото вино червено,
който не пий, добре е,
който го пий, зле струва.
Снощи се Стоян понапил
в София града голяма
на Кънчевото дюкянче,
а че се Стоян похвали
пред турци и пред българи,
че има конче бягато
и има булче хубаво.
Турчин се каил не стана,
право при Стоян отиде
и на Стояна думаше:
- Стояне, момче глупаво,
как смееш да се похваляш
при моите сиви атове
със твойто конче бягато;
и с твойто булчи хубаво
при моите девет кадъни?!
Ай да се на бас хваниме,
кушия да си пуснеме:
щом ме, Стояне, заминеш,
аз ще, Стояне, харижа
моето двори широко
със моите девет кадъни
и моите сиви атове,
и мойта глава юнашка;
ако те ази замина,
ще ми, Стояне, подариш
твоето конче бягато
и твойто булче хубаво!
Българи на крак станаха
и на Стояна думаха:
- Хващай се на бас, Стояне:
твойто конче по-хубаво,
ний ще си баса спечелим,
на турчин глава ще вземем!
Като са на бас хванаха,
Стоян си във тях отиде,
всичко на булче разправя
и легна Стоян, че заспа.
Булче си жално заплака,
право при конче отиде,
със бял го ориз назоби,
с руйно го вино напои
и си на конче разправа,
конче със крака ровеше.
Сутринта, кът се й съмнало,
българи конче седлаят,
булче му петна даваше
и на Стояна думаше:
- Да си петната превържеш,
да н' ти са очи напрашат,
да му юздите объркаш,
да го хатове изминат!
Турци хатове седлаят
и се под мустак подсмихват.
Кат за кушия тръгнали,
голям са й народ събрало,
паша на чардак седеше
и със бинокъл гледаше.
Като кушия пуснаха,
конче са малко повъзпря,
Стоян си сложи петната,
че като й конче хукнало,
то си атове стигнало -
когото стигне, хапе го,
'ко не го хапе, ритне го.
Паша на чардак седеше
и на народа думаше:
- Силна се й буря задало -
дали са моите атове
или е Стоян с кончето?
Доде си паша издума,
конче във халай изцвиля,
българи Стоян снимаха
и му кончето развеждат.
Паша от чардак слизаше,
право при Стоян отиде
и го по рамо тупаше:
- Аферим, Стояне, машалла,
на тебе и на кончето ти,
всичко ти ази харизвам
сал ми главата остави!
Стоян на турчин думаше:
- Халал да ти е всичкото,
но искам да ти докажа
с българин шега не бива,
с мене и със кончето ми!
Бояджик, Ямболско; трапезна - на моабет (Джиджев 2014, № 1032).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2021
|