|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Змеица лехуса - морава звезда кървава
Изгряла й звезда алена,
алена, дуру морава;
не било звезда алена,
алена, дуру морава,
най било Радка змейница,
змейница, змейче добила.
Три дни навънка не излязла,
на четвъртия излязла,
златно коритце изнася,
златен се ръжен подпира,
златни пеленки да пере,
в златен ги сарък простира.
Кога надолу погледне,
три коля пълни със сено,
едната пълна с ръжанка.
Тя си на змейно думаше:
- Мож ли ги, любе, запали,
запали, любе, да изгорят?
- Радке мо, любе Радке мо,
сеното няма да запаля,
то има билки всякакви,
ръжанката ще запаля,
запаля, любе, да изгори!
Окоп, Ямболско; седенкарска (СбНУ 60-1/1993, № 154 - "Змейница
лехуса научава билки разделни").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|