|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Змеица лехуса - морава звезда кървава
Изгря звезда алена,
алена, дур червена;
не било звезда алена,
най било Радка змейнова.
От три дни не излизала,
снощи навънка излезе,
със златен се ръжен подпира.
Отгоре идат кервани,
три коли пълни със снопи
и три пълни със сено.
Радка на змейна думаше:
- Змейно ле, огнен и пламен,
като си огнен и пламен,
мож ли ги, змейно, запали?
Змейно на Радка думаше:
- Снопите, Радке, изгарям,
ала сеното не мога!
В сеното има, Радке ле,
всякакви билки разделни,
кумунига, Радке, и хвърчига,
те ще ни, Радке, напушат
и аз ще те, Радке, намразя,
намразя, Радке, напусна!
Като чу Радка тез думи,
събрала билки всякакви,
кумунига и хвърчига,
че си змейна напуши,
а че я змейно намрази,
намрази змейно, напусна.
Горица, Поповско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|