* * *

Змеица лехуса - морава звезда кървава

Изгряла е звезда алена,
алена звезда, морава;
не била звезда алена,
най била Радка змейнова.
Малко е змейче добила,
три дни навънка не изляла.
Кога навънка излезе, -
руса й коса във уста,
с златен се ръжен подпира,
златно корито изнася,
бели пеленки да пере.
Опрала и ги простряла.
Кога надолу погледна,
отдолу идат три коля,
три коля, пълни със сено.
Радка на змейно думаше:
- Змейно льо, змейно огрейно,
като си толкоз огреян,
мож' ли запали туй сено,
запали, да го изгориш?
Змейно на Радка думаше:
- Ако сеното запаля,
то има билки всякакви,
всякакви билки, разделни,
ний двама ще се разделим,
ний двама, Радке, със тебе,
дете си, Радке, ще оставим,
без майка, Радке, без баща!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016