Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Калинка булка хубава,
тя си по двори ходеше,
бели си ръце кършаши
и се на Бога молеше:
- Бре Боже, бре мили Боже,
няма ли нейде някъго
роднина или комшие
да ме от Марко утбранът,
от Марко, от хайдутина,
от Марко касканджиина.
Нямалу нийде някуго,
сама горкана надума,
сама от Марко да отбягни.
Марко Калинка подири,
дето я дири, се я няма,
Марко се люто разсърди
и си на конче думаше:
- Конче ле мое хранено,
хранено, пък ни карано,
ще ти краката посребря,
ще ти гривата позлатя
да ми Калинка намериш.
Конче си Марко послуша,
наведи глава до земя,
да си Калинка намери.
Тъй господ ще даде,
пътя да си объркат,
да не намерят Калинка.
Марко се люто разсърди,
конче на място остави,
дрехи юнашки разхвърля,
облечи дрехи просешки,
че тръгна Марко, че тръгна
от село Марко на село,
от къща Марко на къща,
все за Калинка питаше,
дето попита - все я няма.
Я най-накрая излези
една ми стара бабичка,
тя си низ двори ходеше.
Марко селям й дава,
отдалек селям й даде,
отблизо се поклонява
и си на баба думаше:
- Бабо ле, стара бабо ле,
нещичко ще попитам,
право ми кажи, не лъжи.
Няма ли отнейде някаква,
някаква моя роднина,
името й беше Калинка
и е на мене роднина?
Казвай ми, бабо, кажи ми.
Колкото кажеш, ще платя,
девет ми гроша алтъни.
Баба надолу погледна
и под мустак се смееше.
Марко си баба угади
и си на баба думаше:
- Казвай ми, бабо, казвай ми.
Баба на Марко продумна
тихичко никой да ни знай:
- Я има, синко, у нази,
Калинка й беше името
и тя й на тебе роднина.
Марко си в къщи влегна
и Калинка си улови,
вън га на двора изнеси,
къс пъ къс я късаши
и на черги са разхвърга.
Калинка пищи до Бога
и си на баба думаше:
- Бабо льо, стара бабо льо,
да даде господ, бабо льо,
гробът да ти са провали,
душа ти мясту да няма,
хем да знаеш, бабо, да знаеш,
как ме на Марко продаде,
на Марко на хайдутина.

 


Заря, Саратски район, Одеска област - Украйна (Кауфман-НПБУМ 2, № 1320).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016