* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Залиби Велчо Петранка,
доде се Велчо накани
сватбата да си направи,
Стоян ми обзе Петранка.
Велчо се чуди и май,
как да си вземе Петранка.
Па стана Велчо на бирник,
бегликът Велчо да бере.
Насъдя обра бегликът,
току остало, остало
на Стояновото село
и там ми Велчо отиде.
Той си завари млад Стоян,
че си кончето ковеше.
Той си Стояну думаше:
- Кардаш Стояне, Стояне,
къде ще идеш със конче,
та си кончето подкова?
Стоян си Велчо думаше:
- Кардашин Велчо, кардашин,
ще ида, холан, до Стамбул,
кончето да си разходя.
Велчо ми обра бегликът,
у Стоянови отиде,
на нови порти потропа,
потропа, още повика
и Петранка ми излезе.
Велчо Петрани думаше:
- Петрано, булка хубава,
бегликът ли ще си платиш,
дали ще със мен да дойдеш?
Петранка Велчо думаше:
- Не ще бегликът да платя,
ами ще със теб да дойда!
Та па си обзе Петрана,
та па я метна на конче,
па са тръгнали с Петранка.
Като из друми вървели,
среща ми иде млад Стоян,
я той си Велчо думаше:
- Кардашин Велчо, кардашин,
ти си си обрал бегликът
и булка си си намерил.
Велчо Стояну думаше:
- Кардаш Стояне, Стояне,
аз си, бре, обрах бегликът
и си булка, бре, намерих.
Я, хай, със мене да дойдеш,
да дойдеш, кум да ми станеш!
Стоян си Велчо думаше:
- Да си ида, холан, до дома,
да си взема и булката,
ще дойда кум да ти стана.
Велчо си тръгна с булката.
Стоян си у тях отиде,
той Петранка не намери.
Той се назаде повърна,
та па на конче думаше:
- Кончо льо, вихрогончо льо,
ако ми Велчо не стигнем,
знай, конче, ще те насеча,
във двори ще те нахвърлям,
да те изядат, кончо льо,
Велчови, а бре, пальоши.
Па тича Стоян със конче,
таман да го застигне,
Велчо си порти притвори -
дувари му девет боя!
Па си се Стоян разсърди,
та па си конче насечи,
та го във двори нахвърли,
та ми го, холън, изяли
Велчови, а бре, пальоши.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016