* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Шетба шета Вельо търговчето,
шетба шета три години време,
да избере мома според него,
пак си Вельо либе не намери.
Па отиде край Маркови порти,
па си слуша Грозданка невеста,
че си стои на високи диван,
ем си стои, ем си люто кълне:
- Бог да убий мойта стара майка, -
не ме даде на добро юначе,
ам ме даде Марко капасъза!
Седя, седя и си Марко чакам -
да изпращам, Марко да посрещам,
да му трия кървавата сабя
и да пера кървава кошуля.
Продума й Вельо търговчето:
- Ой те тебе, Грозданке невясто,
щеш ли мене, Грозданке, пристана,
да те вода през девет балкани?
Продума му Грозданка невеста:
- Ой те тебе, Вельо търговчето,
я почакай, Вельо, я почакай
да измамя старата свекърва
да ми гледа мъжкото, бе, дете,
па ще тебе, Вельо, да пристана!
Измамила старата свекърва,
измамила, още й думала:
- Ой те, тебе, стара бе свекърво,
я ми гледай мъжката, бе, рожба,
че ще ида за вода студена!
Послушала старата свекърва,
па й гледала мъжката рожба.
Излязла ми й Грозданка невеста,
излязла е и не върнала се.
Па се качи Грозданка при Вельо,
па препусна конче караманче,
препусна го през девет балкани.
Таман мина четвърти балкан,
среща иде Марко капасъза.
Познала го Грозданка отдалеч,
па си дума Велю търговчето:
- Ой те тебе, ти Вельо търговче,
среща иде Марко капасъза -
как ще Марко, Марко да разправеш?
Досети се Вельо търговчето,
досети се, пояс си разпаса,
разпаса си свиленият пояс,
забули я Велю, усука я,
да не може Марко да я познай.
Кат ги срещна Марко капасъза,
продума му Марко капасъза:
- Ой те тебе, ти Вельо търговче,
доста ходи, Вельо, доста скита,
най си либе, Вельо, ти намерил.
Продума му Вельо, бе, търговче:
- Намерих си, Марко побратиме,
и ще тебе, Марко, да калесам,
да ми станеш, Марко бе, стари кум.
Продума, бе, Марко капасъза:
- Ой те, Вельо, ти бе побратиме,
да ми целува невеста ръка -
да я дари три жълти жълтици!
Продума му Вельо търговчето:
- Ой те тебе, Марко побратиме,
в нашта земя, Марко, обич има,
дур се булка, Марко, не венчее,
ръка, Марко, да не се целува.
Тогаз си, бе, Марко отдалече
на ней хвърли три жълти жълтици
и си сбогом със Вельо вземали.
Продължи си Вельо път, замина,
също й Марко си пътя продължи.
Кат си Марко у тях отиде,
че си тропа Марко и си вика:
- Излез, излез, Грозданке невесто!
Не излезе Грозданка невеста,
най излезе Маркова стара майка -
и си плаче и си Марко дума:
- Ой те тебе, Марко посинчени,
Бог да убий Грозданка невеста,
че си ме тя, Марко бе, излъга
да й гледам мъжката, бе, рожба -
и отишла със Вельо търговче!
Подсмихна се Марко капасъза,
па си седна на високи диван,
па си иска най-малката чаша,
дето бере, а бре, девет оки -
ем пий и се под мустак подсмива
и си дума на старата си майка:
- Ой те тебе, ти стара ми майко,
аз си срещнах Вельо търговчето,
то ме мене, Марко, бе, калеса
да отида кум да му стана.
Па седи Марко на високи диван,
ем си седи Марко, ем си пие.
Ни се стриже Марко, ни се бръсне -
брадата му до пояс станала,
веждите му очите закрили,
мустаки му до рамене слезли,
косата му до пети станала -
ем е смешен, брате, ем е страшен!
Че си взема Марко капасъза,
че си взема гърчава кобила
и си взема скъсани дисаги,
и облича просешки парцали,
и нарами просешкото блюдо,
па си качи гърчава кобила
и отиде Велю кум да става
със тази ми гърчава кобила.
Още повече Марко зарошавял,
още повеч Марко смешен станал -
ем е смешен, братко, ем е страшен!
Че пристигна след две-три годин,
че пристигна Велю кум да стане.
Па отиде на Вельово село,
под селото чешма, бе, имало,
та па приседна дядо просяче,
та па ми приседна до чешмата.
Там приседна, кобилка привърза
и си положи просешкото блюдо.
Па си редом, редом си дохождат,
дохождат си, бе, всички невести.
Най-назаде Вельовица иде,
Вельовица, Грозданка невеста.
Погледна го Вельовица млада,
погледна го Грозданка невеста,
па му дума, в очите го гледа:
- Ой те тебе, ти, дядо просяче,
много стар си ти, дядо просяче,
много стар си, много ходил ми си,
ходил ли си по Марков вилает?
Че й продума дядо просяче:
- Ходих, ходих, ти млада невесто,
ходих ходих и всичко, бе, зная.
Я ми подай водица да пийна,
че от старост не мога да стана,
да отида, невясто бе млада,
да отида ази до чешмата!
Послушала Грозданка невеста,
ей че си наля шарени стомни,
па подаде на дядо просяче.
Продума й дядо, бе, просяче:
- Ой те тебе, ти млада невесто,
кат питаш за Марко капасъза,
аз ще да ти кажа: вече две годин
откакто са Марко, бе, убили.
Ази си бех на Марков вилает,
когато си Марко погребаха;
на мен дадоха, бе, пръстенът му,
ето го, олан, мен на ръката!
Погледна го Грозданка невеста,
погледна го и се, бе, увери,
и продума на дядо просяче:
- Ой те тебе, ти дядо просяче,
я стани, ти дядо бе просяче,
че ще вода на Вельо да кажеш,
че как сме се със Вельо вземали,
цели вече две-три годин време,
нито сън го Вельо, бе, намира,
нито ядене, бе, той ядеше -
все се страхува и все си мисли!
Продума й дядо, бе, просяче:
- Помогни ми ти, млада невясто,
че не можа от старост да стана!
Па постана, дядо, бе, просяче.
Като стана, с Грозданка, бе, тръгна
и отиде Велю на дворове.
Ем се смее Грозданка, ем вика:
- Излез, излез, Вельо, да ти каже
това, Вельо, бе дядо просяче,
че ми е Марко вече загинал!
Зарадва се Вельо, бе, търговче,
зарадва се, Вельо и покани:
- Я да дойдеш, ти дядо просяче,
да си правим веселба със тебе!
Послуша го дядо, бе, просяче,
че си стъпва, по стъпала тръгва.
Първо стъпало още Марко строши,
второто и него Марко строши.
Доде до горе, бе, да излезе,
всичките стъпала, бе, изтроши.
Като се качи горе на чардак,
залюля се чардакът с къщата.
Погледна го Вельо търговчето,
погледна го Вельо, уплаши се -
ем го гледа, ем му тихом дума:
- Ой те тебе, ти дядо просяче,
много стар си, ала много юнак!
Па седнали вино да си пият.
Сипали му в чаша, сипали му,
сипали му в Вельовата чаша.
Като ми почна Марко да пие,
не можа и мустак да натопи,
па поиска Марко друга чаша.
Подадоха му втората чаша -
едвам Марко гърлото намокри.
Ем го гледа Вельо, ем се чуди:
- Ой те тебе, ти дядо просяче,
много стар си, ала си юначен!
Пийна си Марко малко, не много,
па ми изпи до две, до три мери
и тогаз се Марко, бе, ядоса,
па извади сабя дипленица,
та удари Вельо търговчето,
удари го, та го, бе, насече,
насече и Грозданка невеста.
Па си стана Марко капасъза,
та си бутна Вельовата къща
и излезе Марко, бе, навънка -
пак не можа сърце да умири,
па си ритна гърчава кобила,
ритна я, във ендек я засипа.
Па си търси белберин, бе, Марко,
да го бръсне, още да го стриже.
Па отиде Марко в билберница.
Изхаби си билберин бръсначи,
па излезе Марко, бе, навънка,
па се Марко викна-изпровикна:
- Ой те тебе, конче Шарколия,
де си, конче, тука, бе, да дойдеш!
Де го зачу конче Шарколия,
та се дръпна конче, та се скъса,
та па си дойде право при Марко.
Па се качи Марко, дели Марко,
па се качи конче Шарколия,
па си тръгна борба да се бори.
Борил ми се Марко, борил ми се
със арапи Марко, със латинци.
Де се бори Марко, се победи.
Най-назаде Марко, бре, ми вижда,
вижда ми едно младо овчарче,
как овчарче пищов, бе, забучи.
Продума му Марко, дели Марко:
- Ой те тебе, ти младо овчарче,
та какво ти е това във пояс?
Продума му младото овчарче:
- С това човек може да убия!
Тогаз Марко овчарче продума:
- Я ми стреляй, ти младо овчарче,
та да видим какво ще да правиш!
Не смеяло младото овчарче
да си стреля Марко капасъза.
Марко вдигна лявата си ръка
и пак продума младо овчарче:
- Я стреляй момче, право в ръката!
Че ми стреля младото овчарче.
Тогаз Марко ръката увисна
и тогава Марко сам си каза,
че не мой веч юнашство да прави.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016