* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Заплакала ми й Марийка
от Марка, от хайдутина:
- Боже ле, додяло ми се й,
додяло и довидяло,
ръждиви саби да трия,
да трия и да ги изтривам,
кървари ризи да пера,
да пера и да ги изпирам!
Боже ле, я ще пристана
на Беля Бельочина,
докат съм млада хубава,
докат ме искат всичките!
Докат Марийка издума,
Бельо на врата похлопа,
че си на Марийка думаше:
- Хубава булка, Марийке,
хайде ми млада пристани!
Марийка дума на Беля:
- Как да ти, Бельо, пристана -
стар свекър седи във къта,
стара свекърва до него,
мъжка ми рожба във люлчица!
Бельо Марийки думаше:
- Марийке, булка хубава,
и туй ли да те науча -
мъжка си рожба накърми,
в пъстра я люлка залюлей!
Марийка Бельо послуша;
мъжка си рожба накърми,
в пъстра я люлка залюля
и на детенце думаше:
- Нани ми, нани, детенце,
досега мама люляла,
от тук натъй баба ти!
И си със Беля замина...
Бельо я на кон преметна,
с алено було забули.
Като вървели, вървели,
срещнали Марка на пътя.
Марко на Беля думаше:
- Уралла, Бельо, уралла,
къде си ходил, Бельо ле?
Бельо на Марка думаше:
- Ходил съм, Марко, ходил съм
да си търся ликата,
ликата, Марко, приликата!
Марко на Беля думаше:
- Открий си, Бельо, булката,
аз да я в лице провидя -
така ми мяза, прилича
на мойта булка Марийка?
Бельо на Марка думаше:
- Как ще я, Марко, открия
на свекър и на свекърва,
на зълви и на девери?!
Иди си Марко иди си,
в неделя кръстник ще ходиш,
с таз булка да ни венчеиш!
Марко си у тях отиде
и от портите викаше:
- Хубава булка Марийке,
стани ми врата отвори -
в неделя млада кръстница
ще ставаш, още ще бъдеш!
Не се чуваше Марийка,
най се чуваше майка му:
- Мълчи, детенце, не плачи,
че на майка ти дотегна,
че си с Беля заминаха!
Майка на Марка думаше:
- Марко льо, сино Марко льо,
камък и дърво да бях родила,
теб да не съм раждала -
че й на булката дотегна,
че си със Беля замина!
Марко си коня завърза,
с кило го ориз назоби,
с ведро го вино напои
и си на конче думаше:
- Ако си Беля не стигнеш,
главата ще ти отрежа,
тялото ще ти насека,
по ченгели ще го накача!
Бягало конче, бягало,
не стигнало Беля на пътя.
Марко си конче, бе, заклал,
на ченгели го накачил,
че си пътя продължил.
Отишъл Бельо да търси,
облякъл дрехи просешки.
Когот срещне, да стигне,
все за Бельо разпитва.
Когат наближил къщата,
Марийка отдалеч го познала
и на свекърва си казала:
- Кажи му, че няма такава!
Остана си Марко самичък,
самичък Марко с пушката,
с пушката, още с сабята.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016