|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим
Провикнала се Маринка:
- Боже ле, вишни Господи,
няма ли, Боже, няма ли,
няма ли някой без жена,
да дойде, да му пристана,
да ме от Баля отърве,
че на мен ми, мамо, дотегна
кървави ризи да пера,
човешки глави да крия
и ръждиви саби да трия?!
Че де я Марко зачува,
Марко ми, млада войвода,
Марко Маринке думаше:
- Маринке, булка хубава,
аз нямам жена и деца,
хайде на мене пристани!
Че му Маринка пристана,
че я Марко поведе,
поведе, да я заведе
долу ми в Узун-чаршия,
бяло й було купува,
че си Маринка забули.
Тръгнаха двама да вървят,
в Марково село да идат.
Маринка Марко думаше:
- Марко льо, любе Марко льо,
ако ни Бальо посрещне,
главите ще ни отреже.
Марко Маринке думаше:
- Ний ще го хитро излъжем,
ще го за кум калесаме.
Както си двама говорят,
Бальо им среща идеше,
Бальо на Марко думаше:
- Марко льо, йолдаш бе, кардаш,
аз ходя тебе да търся.
Марко на Баля думаше:
- Бальо бе, побратиме,
да идеш, Бальо, у вази
и на Маринка да кажеш,
за кум ще да те калесам,
млада кумичка ще стане.
Бальо си у тях отиде
и на портите повика:
- Я излез, любе Маринке,
да ми портите отвориш,
аз да те, любе, зарадвам,
млада кумичка ще станеш.
Никой се от вътре не обажда,
тогаз са Бальо досети,
че Маринка с Марко отива,
и ги със конче достига,
и им главите отрязва.
Ветрен, Казанлъшко; на моабет (СбНУ 61/2001, № 35 - "Маринка
напуска Бальо хайдутина и пристава на Марко - 2").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2016
|