* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Тръгнал ми й Марко, Дели Марко,
да отиде Марко, да обиде,
да обиде бащина си стока,
бащина си стока, нивя, лозя,
нивя, лозя, бащини кории.
Отговаря Марко Кралевичин,
срещум иде Бельо, Дели Бельо:
- Ой те тебе, Бельо побратиме,
къде ходиш, Бельо, по планина,
по планина, по агликовина!
Отговаря Бельо, Дели Бельо:
- Ой те тебе, Марко Кралевичин,
не ме питай, Марко, защо ходя
по планина, по агликовина!
Че отиде Бельо, Дели Бельо,
Бельо, Дели Бельо Костурович,
че отиде на Маркови двори,
че излезе млада Грозданчица,
че попита: - Кой ми порти хлопа?
Отговаря Бельо, Дели Бельо:
- Отвори ми, млада Грозданчице!
Отвори му млада Грозданчица,
че я улови за дясна ръка,
че я хвърли коню на съпата,
че я зави със бял ямурлук,
че й зави нейно бяло лице,
да н' почерней нейно бяло лице.
Че си пусна врано бързо конче
по планина, по агликовина.
Срещум иде Марко, Дели Марко:
- Ой те тебе, Марко побратиме*,
какво носиш коню на съпата?
Отговаря Бельо, Дели Бельо:
- Не ме питай, Марко побратиме,
какво нося коню на съпата,
най се тъкми, Марко, да венчаваш,
да венчаваш, Марко, да кръщаваш
дребни деча, Марко, млада булка!
Замина си Бельо Костурович.
Отиде си Марко, Дели Марко,
че си похлопа на чемшир порти,
че повика да излезе Грозданчица,
да поеме врано добро конче.
Не излезе млада Грозданчица,
най излезе Марковата мама,
че на Марка майка тихо дума:
- Ой те тебе Марко, синко Марко,
Дели Бельо Грозданка открадна!
Ах, как зачу Марко тази дума,
че отговаря на врано си конче:
- Ой те тебе, конче бързоходче,
конче бързоходче лекоходче,
ако ти пристигнеш Грозданчица
по планина, по агликовина,
гривата ти, конче, ще обнижа
със дребен ситен маргарит,
краката ти, конче, ще подкова
със маламени петала,
със позлатени гвоздеи!
Ако ли Грозданка не пристигнеш,
главата, конче, ще ти отрежа,
на бащини ми чемшир порти,
ще нахраня бащини кучета!
Че си пусна конче бързоходче,
конче бързоходче лекоходче,
не можа да стигне Грозданчица.
Че отиде на бащините си,
на бащините си чемшир порти,
порти демирени, тучени дувари,
че слезе от конче бързоходче,
че му Марко главата отряза.
Че отиде на нови дюкяни,
че си скрои руба калугерска,
руба калугерска, игуменска.
Че тръгна Марко, Дели Марко,
че тръгна милостиня да проси,
за манастира, за Хилендаря.
Ходи Марко по всюдо по света,
че отиде дядо духовници
на Бельовите чемшир порти,
че похлопа Марко, че повика:
- Подарете дяда духовника
на манастира, за Хилендаря!
Че излезе млада Грозданчица,
отговаря млада Грозданчица:
- Ой те тебе, дядо духовниче,
кат си ходиш, дядо, вредом по света,
чул ли си къде й Дели Марко!
Отговаря дядо Духовниче:
- Той си умря, млада булка,
на манастир, на Хилендар,
и ме дари Марко добра дарба -
със негова пръстен маламен!
Зарадва се млада Грозданчица,
че си викна дядо духовниче
да си го дари добра дарба.
Заведе го вътре във къщи -
Бельо яде на чардак високи.
Като видя дяда духовника,
отговаря Бельо, Дели Бельо:
- Ой те тебе, млада Грозданчице,
защо ми водиш този душманин?
Дур издума Бельо, Дели Бельо,
Марко хвърли калугерско джубе,
та извади сабя френгиена,
та измъкна чифтели пищови,
че удари Беля, Дели Беля,
че удари във клетото сърце,
отряза му русата глава.
Отговаря Бельо, Дели Бельо:
- Ой те тебе, Марко побратиме,
що ти сторих, Марко, и направих?!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016