* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Провикнала се Маламка,
от Бельови къщи високи:
- Няма ли някой да мине,
да мине, да му пристана,
че ми се е вече додяло
кървави ризи да пера,
юнашки глави да крия?!
От там е Марко минавал,
Марко ми, баш хайдутина.
Той си кончето позапря,
и на Маламка продума:
- Хайде ми, либе, пристани,
от Бельо да те отърва!
С черен я ямурлук обляка,
и я на конче покачи.
Като из пътя вървели,
Бельо на пътя срещнали.
Бельо на Марко продума:
- Къде си ходил, аратлик?
Марко на Бельо думаше:
- Аз ходих, аратлик, у вази,
тебе за кръстник да каня,
двамата да ни венчаеш.
Бельо на Марко думаше:
- Я открий, Марко, булчето,
аз да го видя, Марко бе,
дали ти е лика прилика?!
Марко на Бельо думаше:
- Къде се чуло видяло,
кум кумица в лице да види?
Че са се холан разминали.
Бельо му много додража,
силно си конче препусна
и си в двори отиде
на порти чука и вика:
- Я излез, Маламке, я излез,
портите да ми отвориш!
Млада кръстница ще станеш,
млада кумица ще венчаваме,
на Марко баш войводата!
Майка му порти отваря,
и си на Бельо разправя,
че е Маламка пристанала,
на Марко, на баш хайдутина.
Бельо се назад повърна,
и се на просяк престори,
та си у Маркови отиде,
и си на порти повика.
Излезе млада Маламка,
и си просяка запита:
- Чул ли си нещо за Бельо,
за Бельо, за баш хайдутина?
Просяк Маламки думаше:
- Вчера му три дни сториха,
както е Бельо починал...
Маламка се много зарадва,
напълни блюдо жълтици,
да ги на просяк подари.
Бельо си ямурлук отхвърли,
Маламка Бельо познава,
а той й глава огряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016