* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Провикнала се Марийка:
- Селяне и чорбаджии,
нема ли някой в т'ва село
да дойде да ме отърве
от Белин баш хайдутина,
че веке ми е додяло
вечер до късно да седье
и утрин рано да ставам,
кървави ризи да пера, (2)
юнашки глави да крия,
и остро сабье да крия,
да крия и да го трия!
Бре, де го Марко позачул,
Марко, негово другарьче,
той при Марийка отиде,
и на Марийка думаше:
- Хайде, Марийке, да вървим,
да вървим, да забегнеме!
Станали, та са тръгнали.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
стигнали поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Зад дърво Белин стоеше,
той си на Марко думаше:
- Марко ле, мой другарчо ле,
що е за булка таз булка?
Я повдигни хи булото,
булото, коприненото,
в очите да я погледна,
в веждите да я сътаксам!
Марко на Белин думаше:
- Белине, баш хайдутине,
ние го едекь немаме
булата да повдигаме,
булките да си гледаме!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016