* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Грозданка по двор ходеше,
златно кандило миеше
и се на Бога молеше:
- Боже ле, милни Господи,
нема ли нейде някого
младичка да му пристана,
младичка - двайсетгодишна,
че вейке ми е додяло,
додяло и дотегнало,
кървави ризи да пера,
остри ножове да мия,
търговски глави да крия -
на Марка кеседжията!
Оттам си Велко замина,
Велко Търновалията,
той на Грозданка думаше:
- Грозданко, Марковице ле,
хайде ми млада пристани,
пристани, та ме приследи,
да те, Грозданко, заведа
в Търново града голяма!
Кя се Грозданка съгласи.
Велко я с було потбули
и я на конят покачи.
Вървяли, що са вървяли,
стигнали поле широко,
срекь поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
До кладенецът седеше
бре Марко кеседжията.
Велко на Марка думаше:
- Марко ле, кеседжию ле,
хайде се, Марко, съгласи
на мене кръстник да станеш
с булче ми да ме венчаеш!
Я пък Марко му думаше:
- Велко ле, Търновчанине,
на тебе кръстник ще стана,
ма ще ти видя булчето,
че в снага мяза на мойта,
на мойта булка Грозданка!
Я пък Велко му думаше:
- Марко ле, кеседжию ле,
де се е чуло й видело
кръстник кумица да гледа,
докато не е венчана!
Марко си в село отиде.
Като към къщи наближи
отделек върви и вика:
- Булко Грозданко, Грозданко,
стани се, булко, прймени
млада кальмана да станеш,
че ще си Белка венчаем
в Търново града голяма!
Не изля булка Грозданка,
ми изля негова майчица
и си на Марка думаше:
- Сино ле, Крали Марко ле,
днеска Грозданка пристана
на Велка Търновалията!
Марко се люто разсърди,
съблече дрехи юнашки,
облече дрехи просешки,
и тръгна от село на село
булка Грозданка да търси.
Ходил е, обикалял е
цели ми девекь години.
На десетата година
Велко портите отвори,
га гледа просяк пред порти
и на Грозданка думаше:
- Булко ле, Велковице ле,
хайде ме нещо подари -
я хлебец, я пък брашанце!
Грозданка дума на просяк:
- Просяче, голо и босо,
я ще те дарба подаря,
ма дума ще те попитам,
ти мене право ше кажеш!
В Самоков отишъл ли си,
жив ли е Марко кеседжи,
жив ли е, или е умрял?
Пък просяче хи думаше:
- Булко ле, Велковице ле,
я тебе право ще кажа -
на Марковата смъртница
бяхме до триста просяка.
На всички дарба имаше,
за мене дарба не стигна,
та пръстенят му дадаха -
ей го, Грозданко, нося го!
Грозданка порти отвори
и на просяче думаше:
- Просяче, голо и босо,
влязи, просяче, навътре,
да ядем, холъм, да пием
и да те дарба подаря!
Като си вкъщи влягнали,
той свалил дрехи просешки -
отдолу дрехи хайдушки,
с негова сабя френгия.
Грозданка сабя познала
и си на Марка думаше:
- Марко ле, кеседжийо ле,
главата да ми отрежеш,
на маждрак да я забучиш,
да я, Марко ле, разнасяш,
да гледа старо и младо,
на акъл да се научи -
който си мъжът остави,
така му носят главата!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016