* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Ходи Маринка из село,
Ходи Маринка и плаче:
- Нямам си нийде никого,
не баща, Боже, нито братец;
нямам си нийде никого,
не майка, Боже, нито сестрица!
Ходила, още плачела.
Отде я зачу Марко,
Марко Маринки думаше:
- Маринке, любе Маринке,
ай да ми, любе, пристанеш,
аз ще те Маринке, отърва
от Бельо, от хайдутина!
И си Маринка пристана,
При Марко Маринка отиди,
Бельо се от къра завръща
Стара си майка запита:
- Къде е майко, Маринка?
Майка му на Бельо продума:
- Маринка снощи пристана
на твоя, Марко, побратим,
с него Маринка отиде!
Ах, че си бутна кончето,
дано ги на пътя настигне.
Не можа да ги настигне,
току-що двори влизаха,
Белчо Маринка думаше:
- Девет години ще ходя,
на просяк, Маринке,
ще се аз сторя,
пак ще ти главата отрежа!
И тъй си Бельо извърши,
минаха девет години,
Бельо на просяк престори,
в Маринкиното село отива.
Маринка блюдо му подари
и лекичко го попита:
- Ти, като ходиш сякъде,
не си ли чувал за Бельо,
за Бельо, за хадйутина?
- Вчера му три години сториха
и неговия пръстен ми подариха -
където ходя да кажа,
че са ми Бельо убили!
Маринка се много зарадва,
шепа жълтици му даде,
а Бельо й косата захвана
и й главата отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016