|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим
Грозданка Велчо думаше:
- Велчо, хубав Велчо,
омръзнало ми е, Велчо бе,
юнашки глави да крия,
кървави ризи да пера,
кървави ризи да пера,
юнашки глави да крия.
Той я за ръката хвана,
че я на кончето качи.
Вървели, що са вървели,
на път са Марко срещнали.
Велчо на Марко думаше:
- Йорала, Марко, йорала!
- Йорала, Велко, йорала,
ти какво носиш на коня?
- Младо ми булче пристана,
срам го е да го открия,
тебе за кум за да те каня.
Марко си йов тях отиде:
- Грозданке, булка хубава,
каква радост аз нося -
млада кумица да станеш.
Не изляга млада Грозданка,
ами изляга майка му.
Тя си на Марко думаше:
- Марко кеседжията,
Грозданка Велчо я взема,
че я на кончето качи!
Марко се назад повърна...
Устрем, Тополовградско; трапезна (Архив КБЛ-ВТУ); непълна; имената
на героите са разменени.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2016
|