* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Грозданка по двор ходеше
и се на Бога молеше:
- Горе, Боже, бре, мили боже!
Няма ли нейде някого
да дойде, да ме отърве
от Марко кеседжията,
че ми се й вече додяло,
кървави ризи да пера,
ръждиви саби да трия,
юнашки глави да трия.
Таман Грозданка това дума,
Велко из пътя минава
и на Грозданка думаше:
- Грозданке, булка хубава!
Хай върви, мари, с мене,
да те от Марко отърва,
от Марко кеседжията.
Грозданка Велко думаше:
- Чакай ме, Велко, почакай,
да ида, Велко, в къщи,
да си децата заръчам
на мойта стара свекърва,
добре децата да гледа.
Та си в къщи отиде,
че на свекърва си думаше:
- Мамо льо, стара свекърво,
добре децата да гледаш,
пък я ще, мамо, да ида
жълти неранзи да бера
и скорозрейки ябълки.
Та че се назад повърна,
че си при Велко отиде.
Той я хвана за ръчица,
за ръчица, за десница,
че я метна на кончо си,
на кончо си, отзаде си,
че я покри с бял ямурлук,
тачи са двама тръгнали
Вървели, що са вървели,
Грозданка Велко продума:
- Велко ле, чорбаджио льо,
минувай, къде минуваш,
само недей минува
из Марковите пътеки,
да не ни срещне млад Марко,
тебе ще млад да погуби,
мене ще назад да върне.
Таман Грозданка това дума,
Марко насреща им иде.
Велко му е збогувал.
Марко на Велко думаше:
- Къде ходиш, Велко,
по тия друми широки?
- Аз си булче намерих.
Все тебе ходим да търсим,
тебе кум да направим.
Марко на Велко думаше:
- Открий булчето, да видим!
Велко на Марко думаше:
- В нашето село адета,
кум кумица не види,
додето не я венчее.
Марко си пътя продължи,
та че си у тях отиде
и на порти извика:
- Я излез, мари, Грозданке,
да ми кончето отземеш!
Не е излязла Грозданка,
ами излязла майка му.
Той на майка си думаше:
- Къде е, мамо, Грозданка,
да излезе, да ме посрещне?
Тя ми децата поръча,
хубаво децата да гледам,
пък тя, синко, отиде
жълти меранзи да бере
и скорозрейки ябълки.
Марко са холам усети,
негово е било булчето,
че се на конче качи
и си на конче думаше:
- Конче ле, вихрогонче ле,
ако си Грозданка застигнем,
гривата ще ти позлатя,
краката ще ти посребря.
Ако я конче не стигнеш,
парче по парче ще те режа,
на кучета ще те отдам.
Та че си конче припкаше,
като кончето бягаше,
калдъръм холан трошеше,
но пак си Грозданка не стигна.
Конче се право изправя,
и си холам цвилеше,
той си кончето кайдиса
и на кучета отдаде.
Съблече дрехи юнашки,
облече дрехи цигански,
да ходи, Грозданка да дири,
да й главата отреже.
Станаха девет години,
ходи Грозданка да дири,
но тя навън не излиза.
На десетата година
със седем хиляди слугини
тръгнали на чешма да идат.
Една й пътя метеше,
втора й рокля вдигаше,
трета й бакъра носеше,
че на чешмата отидоха.
На чешма седи циганче,
циганче, грозно арапче.
Грозданка дума циганче:
- Циганче, черно просяче!
Ти като ходиш редома,
Редома, ред по селата,
не си ли чувал за Марко,
за Марко кеседжията?
Циганче Грозданка думаше:
- Марко вече почина,
вчера му беше четирсе,
на мен харизаха пръстена,
та че си пръстен показа.
Кат го Грозданка видяла,
че той е бил същият,
Грозданка на циганче думаше:
- Дето ми каза за Марко,
хай върви със мене
да те у нас заведа,
да те награда наградя,
от Марко, че се отървах.
Че са у тях отишли,
като по стълби вървяха,
кат са Марко по стълби качва,
стълбите плющяха.
Тя тогава разбрала,
че това е Марко.
Изнесе шиник жълтици
и си на Марко думаше:
- Отгърни си пазвата да турим.
Марко си пазва отгърна,
а че си сабя извади,
че й главата отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016