* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Златка е рано станала,
рано в неделя утрина,
златно кандило палеше
и се на Бога молеше:
- Боже ле, мили Господи,
та разгель ма, Боже ле,
със Марка кеседжиина!
Стойчо през двори вървеше
и си на Златка думаше:
- Златку льо, мари, хубава,
не щеш ли си ме заследи?
- Заследи та ща, бре, Стойчу,
ами же срьощнем момари,
та как же да се разминем?
Стойчо си хи викаше:
- Ти си ма, Златку, заследи,
ни са щим льосно размина.
И Златка си го послуша,
та си ми Стойча заследи.
Вървели, колко вървели,
късаджи Марка срьощнали.
Ага ми Марко вървеше,
черна са земя тръсеше,
тръсеше и боботеше.
Марко на Стойча викаше:
- Добър час, Стойчу чорбаджи!
- Дал Бог добро, Марку кеседжи!
- Къде си ходъл, чорбаджи?
- Не знайш ли, Марку кеседжи,
булче немах, булче найдах.
- Бива ли, Стойчу чорбаджи,
булчето да ти погледна?
- Не бива, Марку, не бива,
булче е таман венчено
и не е разговело.
Ага си Марко отиде
на негови равни двори,
на порти чука и рука:
- Излези, Златку, отвори,
късаджи Марка посрещни!
Излезе стара майчица,
та си на Марка викаше:
- Нема е, Марку, нема е,
Златка ми вчера избега
със Стойчо чорбаджиена.
Марко се люто разсърди,
разсърди, люто закани
Златка да си ми погуби,
главана да хи отреже.
Девек години той седе
във техна маза длъбока,
та пусна брада до пояс
и още коса до земя,
че стана Марко, та торна
от село в село да проси.
Ага е Марко отишол
в Златкино село големо,
накрай селоно имаше
до едно чешмьо шерана.
Марко на чешмьо отиде,
та сьодна да си почине
и студна вода да пийне.
Кайно си Марко седеше
и Златка си ми допадна
със двени бели харкоми
студена вода да точи.
Та си на просяк викаше:
- Просяче, кално друмниче,
кайно ми ходиш да просиш
по врют села и касаби,
не си ли слушал да думат
за Марка кеседжиина?
Марко на Златка викаше:
- Чувал сам, чувал, невесто,
Марко отколе загинал.
Вчера му помен правиха
и я му на поменан хогюх,
та си ме дари дариха -
за "Бог да прости!" да нося
неговен пръстен сребърен.
Ага си виге пръстенан,
Златка си вяра хванала,
че се е Марко поминол.
Борже се назакь разворна
и си ми Златка донесе
до едно блюдо алтъни,
та хи на просяк подаде
за миждьо да хи подари.
Марко не гльода алтъне,
с лева са ръка насьогна,
та си е хвана за коса,
с деснана ножен извади,
та хи главона отреза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016