* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Провикнала се Маринка
сред село, на сред мегдана,
посред нощ ни по едно време:
- Кой има булче, кой няма,
кой няма, ще му пристана,
от Беля да ме отърве,
от Беля, панта голяма,
от Беля, хайдутягата!
Мене ми вече дотегна
вечер до късно да чакам
и по късно да ходя,
човешки глави да крия,
кървави саби да трия.
Снощи се Бельо завърна,
до две ми глави донесе,
едната глава на тате,
другата глава на батя.
Отде я зачу млад Марко,
Млад Марко, млада войвода,
той на Марийка думаше:
- Хайде, Марийке, със мене,
аз нямам булче, Марийке.
Че си я Марко поведе,
във чаршиите заведе,
че купи руба булчешка
и купи було до земя,
че си Марийка прибули
и я на конче покачи.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
стигнали поле широко,
в сред поле дърво високо,
под дърво нещо се черней.
Марийка дума на Марка:
- Марко ле, либе Марко ле,
какво се черней под дърво?
Дали е куче овчарско,
или са голи цигани,
или е Бельо войвода?
Ако е Бельо войвода,
той ще ме мене познае,
главата ще ми отреже -
на мене Марко и на тебе.
Марко Марийка думаше:
- Не бой се, Марийке, не бой се,
аз ще си Беля излъжа.
Като до дърво стигнали,
не било куче овчарско,
не били голи цигани,
най си бил Бельо войвода.
Като си Марка той видял,
пред Марка той си излезе,
и на Марка си думаше:
- Марко ле, побратиме ле,
че какво караш на конче?
Марко на Беля думаше:
- Бельо ле, побратиме ле,
ти нали знаеш, Бельо ле,
че аз без беля не стоя -
снощи си, Бельо, лафувах
със това, Бельо, момиче
и то ми мене пристана,
аз тръгнах кръстник да търся.
Бива ли, Бельо, става ли,
ти кръстник на мен да станеш?
Бельо на Марка думаше:
- То бива, Марко, то става,
ала ме малко почакай,
до дома ще си отида,
Марийка да си наглася.
Ей че си Бельо той тръгна.
Като си в къщи отива,
на порти Бельо похлопа
и на Марийка думаше:
- Марийке, либе Марийке,
гласи се, либе, стягай се,
млада ще кума да станеш.
Не му отвори Марийка,
най му отвори майка му
и си на Беля думаше:
- Снощи Марийка излезе,
досега не се й връщала.
Тогава се Бельо усети,
че Марийка й била на конче.
И си се Бельо разсърди,
конче си назад повърна,
та Марка да си достигне,
Марийка да си заколи.
Не можа да го достигне.
Таман до порти достигна,
Марийка порти заключи.
Тогаз се Бельо разсърди
и от кончето послезе,
че си той ножа извади
и кончето си заколи,
на парчета го насече,
и по порти го окачи,
и на Марийка думаше:
- Девет години ще ходя,
пак ще те тебе заколя!
И тръгна Бельо, отиде
в манастир Бельо отиде
и се калугер той сторил.
Че стоял девет години,
че спуснал брада до пояс,
че тръгна Бельо да сбира
милостиня за манастира.
В Марково село отиде,
в Маркова къща похлопа
и си Марийка излезе,
просяка да си дикиса.
Просяка блюдо поема,
с една го ръка поема,
с другата Марийка улавя
и й главата отряза,
и на Марийка продума:
- Нали ти казах, Марийке,
девет години ще ходя,
пак ще ти глава отрежа!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016