* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Събраха се седемдесет души,
седемдесет души арванате,
събраха се под Арванат града.
Тръгнали са той честни трапези,
та си пия това добро вино,
па думаха Арвате юнаци:
Кой се може юнак да се найме
да излъже Марко добър юнак,
да излъже код нас да си дойде?
Никой нема юнак да се найме
да. излъже Марко добър юнак,
да излъже код них да си биде.
Наела се Гина Латинина,
наела се Марко да излъже.
Научи я Влашка Скумандрия,
как да лъже Марко те юнака,
как да лъже, как да го излъже.
Па. си стана Гина Латинина,
уяхна си коня вирогона,
па си ойде на Прилепа града,
па си чука на Маркови порти.
Излезнала млада Марковица,
та видела Гине Латинина.
Говори ю Гине Латинина:
- Фала тебе, млада Марковице,
тува ли е Марко добър юнак?
Са се женим, сега че го каним,
че го каним кума да ми бъде.
Повърна се млада Марковица,
повърна се та на Марко каза:
- Фала тебе, Марко добър юнак,
дошел си е незнана делия,
та те кани кума да си бъдеш.
А Марко ю потийо говори:
- Фала тебе, мое пръвно либе,
я го окни код мене да дойде,
да си дойде азе да го питам.
Окнала е Гина Латинина.
Качил се е на високи чардак,
качил се е Гина Латинина,
качил се е при Марка юнака.
Проговори Гина Латинина:
- Бог помага, Марко добър юнак!
- Дал Бог добро, незнана делийо!
Отговаря Гина Латинина:
- Фала тебе, Марко добър юнак,
да я не съм незнана делия.
Не знаеш ли мене, не познаваш?
Чинил съм ти измет три години,
та мене ли, Марко, не познаваш?
Са се женим, кума че те каним.
Марко се е младо зарадовал,
па говори Марко добър юнак:
- Фала тебе, мое пръвно либе,
я омеси той бела погача,
наточи ми той препек ракия,
премени се, любнице Петкано,
и ти с мене кумица че идеш.
Отговаря Гина Латинина:
- Нема адет, Марко добър юнак,
нема адет кум с кумица д' иде.
Па си пойде Марко добър юнак,
остана си Марковото либе.
Отиде си Марко добър юнак.
отиде си под Арванат града.
Срещнаха го Арвати юнаци,
сите му на нозе станали,
сите му ръка целивали:
- Добре дойде, куме е честити!
Па говори Марко добър юнак:
- Айде д'ийме за гиздава мома,
да идеме, да я доведеме.
Па говори Гина Латинина:
- Фала тебе, куме е честити,
порекла се гиздава девойкя.
Чула си е и разбрала си е,
дека нечеш кума да си бъдеш,
порекла се, та нече да дойде.
Да пратиш твой добра коня,
добра коня, коня Шараяна,
и да пратиш твоя остра сабля,
да идеме на момини двори,
да си види гиздава девойкя,
да си види коня Шараяна,
и да види твоя остра сабля,
да си види, та она да дойде.
Марко даде коня Шараяна
и си даде сабля демиския.
И си везе Марковата сабля,
па си яхни Гина Латинина,
па си яхна коня Шараяна,
па си ойде на Прилепа града,
на Прилепа на Маркови двори
Та па дума Гина Латинина:
- Фала тебе, млада Марковице,
нече Марко без тебе да венча,
та ме прати и тебе да водим.
Да облечеш дрехи великденски,
да облечеш тия златни дрехи,
да идеме на мой дворове,
и ти д' идеш, кумица да бъдеш.
Проговори млада Марковица:
- Фала тебе, моя стара мале,
како дума Гина Латинина,
мене сака кумица да идем.
Марко се е младо излъгало,
да Марко е на измама паднал.
Проговори нойна мила майкя:
- Фала тебе, млада Марковице,
Марко не е никога излъган,
та са ли че Марко да излъжа?
Премени се, та айде да идеш.
И она си свекърва послуша,
та облече тиа златни дрехи,
па си пойде з'Гина Латинина,
та отиде под Арванат града.
Заведе я у честни трапези,
та па са я невеста правили.
Марко седи у честни трапези
и они му либе, бре, привели
на Марко те ръка да целива.
Ка е пришла млада Марковица
на Марко те ръка да целива,
ръка цуне, на нога го гази,
здравува го, на уо му шъпче.
Па се Марко младо не досеща
па говори Марко добър юнак:
- Фала вамо, китени сватове,
фала тебе, Гине Латинине,
да каква е, бре, тая невеста?
Ръка цуне, на нога ме гази,
Здравуе ме, на ухо ми шъпче.
Проговори Гина Латинина:
- Фала тебе, куме е честити,
таков е у нас пусти адет.
Па пойдоха църкви на венчанье,
Марко яхни коня Шараяна,
па пойдоха у църкви да ида.
А Шарко си на Марко говори:
- Бог те било, Марко добър юнак,
къде пойде църкви на венчанье,
да си венчаш свойе пръвно либе.
Тизе, Марко, либе не познаваш.
Тогай Марко дума продумало:
- Фала вие, Арвате юнаци,
фала тебе, Гине Латинине,
върнете се у честни трапези,
още има да си поседиме,
да седиме вино да пиеме,
па ч'ойдеме църкви на венчанье.
Върнали се у честни трапези.
Па си дума Марко добър юнак:
- Фала тебе, Гино Латинино,
я ми дайте сабля да забрамчим,
да забрамчим моя остри сабля,
па тогай чем у църкви да идем.
Дали са му нему остра сабля.
Кога везе Марко остра сабля,
веднъг Марко на нозе станало,
та погуби седемдесет души,
седемдесет души Арванате,
и жив хвана Гина Латинина,
жив го хвана, та го живо дере,
хем го дере, хем му дума дума:
- Бог те било Гино Латинино,
да ти ли се, бре, юнак намери,
ти ли с мене шега че си биеш?
Жив си одра Гина Латинина,
па му кожа със слама нагнете.
Па си забра свойе пръвно либе,
ойдоха си на свои дворове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016