* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Снощи Марко от бой дойде,
от сутра му хабер дойде:
- Скоро-бърже Марко на бой д' идеш,
на бой д' идеш, бой да биеш.
Кога Марко на бой ойде,
остави си Ангелинка
с мъжко дете Костадинка.
Кога Марко на бой ойде,
па си яхна добра коня,
та е седел девет годин.
Кога Марко от бой дойде,
па питуйе стара майкя:
- Леле мале, стара мале,
да камо ми Ангелинка
с мъжко дете Костадинка?
А майкя му говореше:
- Фала, Марко, мили синко,
кога тизе на бой ойде,
тогай дойде Сърбин юнак,
та закара Ангелинка
с мъжко дете Костадинка.
А Марко ю говореше:
- Леле мале, мила мале,
я изнеси калуджерски,
калуджерски църни дрехи,
да облечем калуджерски,
калуджерски църни дрехи.
Че си стаем калуджерче,
да си ходим по селата,
да писуем милостивна.
Майкя го е послушала,
та изнесе калуджерски,
калуджерски църни дрехи.
Облече ги Марко юнак,
па си яхна добра коня,
та си иде по селата
и писува милостивна.
Кога ойде Сърбинови,
Сърбинови равни двори,
па му Марко говореше:
- Е, Сърбине, е юначе,
де да пишеш милостивна.
Сърбин писа милостивна
девет крави яловици,
па питуе Марко юнак:
- Фала тебе, калуджерче,
дека найде добра коня,
добра коня Шараяна,
дека найде Марко сабля?
А Марко му говореше:
- Азека бех у ордия,
та помина Марко юнак,
коня му взех за опело,
остра сабля за равнение.
Тогай се е зарадувал,
зарадувал Сърбин юнак:
- Фала тебе, калуджерче,
ела горе на чардаци
да пийме, да ручаме,
и тизека да си кажеш
на Марково пръвно либе,
че е Марко поминало,
че те дари тежка дарба,
вече, бре, да се не бой,
че е Марко поминало.
Качил се е Марко юнак,
качил се е на чардаци,
та са пили и ручали,
та па са се, бре, потпили.
Та па стана Сърбин юнак,
хвана хоро да играе,
па си седна Сърбин юнак.
Па говори Марко юнак:
- Хе Сърбине, хе юначе
я си постой, я погледай,
че ти играм мило хоро
мало хоро калуджерско.
Кога стана Марко юнак, -
хвана хоро да играе,
чардаци са попадали,
дуваре са расклатили.
Тогай дума Ангелинка:
- Фала тебе, Сърбин юнак,
това не е калуджерче,
нело си е Марко юнак!
Дори она продумала,
и Марко си проговори:
- Дръж се, каже, Сърбин юнак!
Ти са везел Ангелинка
с мъжко дете Костадинка.
Дръж се, каже, да те видим,
що си можеш да се биеш.
Ако можеш да отвиеш,
са че тизе да погинеш!
Па си търгна Марко юнак,
търгнал си е остра сабля,
та погуби Сърбин юнак.
Па си забра Ангелинка
с мъжко дете Костадинка,
закара ги на дворове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016