* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Белчо Калинка думаше:
- Калинке, булка хубава,
ай да ми мене пристанеш
дорде си млада, зелена,
дорде си бяла и червена!
Калинка Белчо думаше:
- Не мога, Белчо, не мога,
да ти млада пристана,
че ази си имам стар свекър,
стар свекър и стара свекърва
и по-стара етърва!
Белчо Калинка думаше:
- И туй ли да те науча,
Калинке, булка хубава,
я стани рано в понеделник,
стар свекър за дърва изпрати,
стара свекърва за вода
и си мъжката рожба окъпи!
Калинка, булка хубава,
тя стана рано в понеделник,
стар свекър за дърва изпрати,
стара свекърва за вода
и си мъжка рожба окъпа,
окъпа и го приспа,
нова му песен запя:
- Нани, Дамянчо, нани,
туй ми ти й от майка къпане,
къпане и приспиване!
И си на Белчо пристана.
Вървяли, що вървяли,
минали поле широко,
наели гора зелена.
Марко на пътя срещнали,
Марко на Белчо думаше:
- Бива ли Белчо, бива ли!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016