* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Грозданкя по двор ходеше,
бели си ръце кършеше,
руси си коси мъкнеше
и се на Бога молеше:
- Боже, мили Боже, дал нямам
от нийде никого,
да дойде да ме отърве
от Марко Кралевитина,
от Марко, баш хайдутина?!
Велчо по пътя ходеше
и при Грозданкя отиде,
и си Грозданка питаше:
- Защо си кършиш ръцете,
защо си мъкнеш косите
и си рониш сълзите?
Аз ще те, Грозданке, отърва,
аз съм Велчо хайдутина,
Велчо, баш войводата!
И си Грозданка отърва,
и за първо либе я взема.
Живели, що са живели,
Грозданка на чешма отиде,
там си Грозданка завари
един просяк да седи.
Просяче дума Грозданка:
- Нямате ли място за мене,
за мене да пренощувам?
Грозданкя дума просяче:
- Я имам стара баба,
да ида, да я попитам.
Че си вкъщи отиде
и си на Велчо каза,
че е Марко познала,
познала и видяла
долу на чешмата.
Велчо Грозданкя думаше:
- Иди, любе Грозданке,
и си просяк покани.
Отишла Грозданка на чешма
и си гостенин поканила.
Още на дъските га стъпил,
те се треска затресли.
Борили се двама юнаци,
цяла нощ и цял ден.
Велчо Марко победил
и пак си Грозданкя отървал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016