* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Калинка из дор ходеше,
златно кандило миеше
и се на Бога молеше:
- Боже ле, я отърви ме
от този Марко хайдутин!
Велчо из пътя вървеше,
хранено конче яздеше
и на Калинка думаше:
- Калинке, булка хубава,
ела ми млада пристани,
да те от Марко отърва,
от Марко върли хайдутин.
Калинка Велчо думаше:
- Велчо льо, младо търговче,
не думай, Велчо, тез думи,
да ни те Марко зачуе,
че няма хаир от тебе,
от тебе Велчо, от мене.
Я чакай, Велчо, я чакай,
аз имам малко детенце
и имам стара свекърва,
детето да си наричам...
Че му Калинка пристана.
Велчо я на кон покачи
и с ямурлук зави,
че през гората тръгнаха.
Марко сред гора седеше,
с неговата вярна дружина.
Велчо се виком провикна
и си при Марко отиде:
- Марко льо, йолдаш кардашим,
мене ми мома пристана,
тебе за кръстник те каня,
дай да ти ръка целуне!
Мома му ръка целуна,
Марко на Велчо продума:
- Открий й, Велчо, лицето,
какво ми мяза, Велчо льо,
на моя бяла Калинка?!
- Как да я, Марко, открия,
от хората се срамува,
от Господа е грехота,
ти ще й бъдеш кръстника.
Пак си кончето препусна
и с Калинка замина.
Велчо на конче думаше:
- Я бягай, конче, я бягай,
да не ни Марко настигне.
Марко си вкъщи отиде
и на Калинка извика:
- Калинке, булка хубава,
стани ми врата отвори,
голяма радост ти нося.
На Велчо мома пристана,
ние ще им бъдем кръстници!
Не му отвори Калинка,
най му отвори майка му,
тя си на Марко думаше:
- Марко льо, синко Марко льо,
вчера Калинка пристана
на Велчо, младо търговче.
Марко си конче повърна
и си на конче думаше:
- Я бягай, конче, я багай,
Калинка да си настигнем!
Ако не можеш я настигна -
главата ще ти отрежа,
сабята ще си начупя.
Велчо си порти затвори,
затвори и закуфори.
Марко на порти пристигна,
не можа да ги застине.
Че си от конче отскочи
и си конче разсече,
на две си сабя пречупи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016