* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Грозданка по двор ходеше,
бели си ръце чупеше,
и се на бога молеше:
- Боже ле, милна и драга,
тъй ли за мене няма един,
да дойде, да ме отърве,
от Марко, от хайдутина.
Мене ми вече омръзна
кървави ризи да пера,
кървави сабли да трия.
Отде га зачул тоз Велко,
Велко ми, младо търговче.
Почука, Велко, повика:
- Грозданке, булка хубава,
я излез булка навънка,
айде ми мари пристани,
да те от Марко отърва.
Грозданка Велко продумаше:
- Постой, почакай, Велко льо,
да си детето накърмя.
Че си детето накърми,
и си на Велко пристана.
Велко га на коня възкачи,
със бял га ямурлук покри,
и си из пътя тръгнаха.
Стъпиха в поле широко,
из пътя Марко идеше.
Велку на Марку думаше:
- Марко льо верен аратлик,
мож ли ми млад кум ти стана,
млада кумица си водя,
да на двамата венчаеш.
Марко на Велко думаше:
- Велко льо верен аратлик,
открий кумица да видя.
Велко на Марко продумаше:
- Дорде се булка не венчай,
кум кумица на вижда!
И се двамата раделиха.
Марко у тях си отиде,
и си от портата викаше:
- Грозданке, любе Грозданке,
я излез, любе, я излез,
нещо ще да те, любе, зарадвам,
млада кумичка ще ставаш.
Не излязла Грозданка от къщи,
най-изляла Маркова майка,
тя си на Марко думаше:
- Марко льо, сине, Марко льо,
знаеш ли сине, знаеш ли,
Грозданка булка хубава,
днеска на Велко пристана
на Велко баш търговеца.
Марко се люто разсърди,
и се назаде повърна,
и си на конче думаше:
- Ако ми Велко достигнеш,
гривата ще ти поднижа,
краката ще ти позлатя;
пък ако Велко не стигнеш,
къс по къс ще те насеча,
и на кучейта щ' те хвърля!
Карали, Марко бързали,
когато да го настигне,
Велко си у двора увлезе
и си портата затвори.
Марко се назаде повърна,
облече дрехи просешки,
ходил е Марко, просил е,
цели ми девет години.
У Велково село отиде.
Грозданка за вода втиваше,
и си на просяк думаше:
- Просяче, старо просяче,
ти като ходиш широко,
виждал ли си Марко хайдутин.
Просяк Грозданка думаше:
- Марко ми баш хайдутина,
скоро се Марко спомина,
мене ми дрехи дадоха -
ей го на й пръстена му!...
Грозданка просяк думаше:
- Просяче, старо просяче,
вър да те у дома завида
при Велко баш търговеца,
добра дара да те надари.
Като у къщи влязоха,
като по басамаци вървяха,
басамаците трепереха.
Грозданка Велко думаше:
- Велко льо любе, Велко льо,
тоз просяк добра вест донесе -
че Марко се е споминал,
дрехите му на него са дали.
Дари го, любе Велко льо,
дари го дара голяма,
за вестта, дето донесе!
Просяк си Велко превари,
запретна дрехи просешки,
тънка си сабя извади,
на Велко глава отсяка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016