* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Хей, хей, ах!
Изпровикна се, леле,
царя от сарая,
от Везирово, леле:
- Ах, че няма ли по мойта земя
една юнашка майка,
ах, да е отхранила
едного сина юнака,
юнак над юнаците?
Хей, хей, ах!
Аз ще го изпратя
във гора зелена
лова да ми лови,
бакшиш да ми принесе.
Аз ще му харижа
Деница - девица,
царювата годеница.
Ах, отде го е зачула
Марковата майка,
тя на Марка дума:
- Хайде, Марко, хайде, чедо,
във гора да идеш,
лова да си уловиш.
Ах, че стана
Марко, добър юнак,
че наложи Марко
калпак-самурлия;
че препаса Марко
сабя боздугана;
че възседна Марко
конче Шарколия;
че отиде Марко
горе във Балкана,
лова да си лови,
бакшиш да принесе.
Хей, хей, ах!
Ден пътува Марко,
ден и до два дни,
конче Марка дума:
- Слезни, Марко, слезни, добър юнак!
Трева да си зобна,
вода да си сръбна.
Марко конче дума:
- Тука трева няма,
тука вода няма!
Хей, хей, ах!
- С ноздри като духна Марко,
трева ще поникне;
с крак като тропна,
вода ще изкара.
Ах, че слезна добър юнак,
конче трева изкара,
конче вода изкара;
конче трева пасе,
конче вода пие.
Марко си полегна,
малко да почине.
Горе от Балкана
облак се зададе,
конче Марка дума:
- Стани, Марко, стани,
добър юнак,
горе от Балкана
облак се задава,
дали е дъждовен или буреновен?
Ала Марко, добър юнак,
дълбок сън е заспал.
Хей, хем, ах!
Конче чифте хвърли,
Марко в гърди удари,
Марко се събуди,
тихо конче пита:
- Какво става, конче Шарколия,
на път ли да тръгвам?
Ах, че стана Марко,
Марко, добър юнак,
че възседна конче Шарколия,
а насреща иде
дели Бельо, дели костурина,
а той юнак, юнак като Марко.
Хей, хей, ах!
Дели Бельо Марко дума:
- Добра среща, добър юнак!
Къде, Марко, къде Кралевиче?
- Аз отивам, дели Бельо,
горе във Балкана -
бакшиш да принеса.
- А ази отивам,
долу във полето -
булка да си диря.
Щеш ли, Марко, кръстник да ми станеш?
Хей, хеи, ах!
Марко се съгласи,
кръстник да му стане.
Почуди се Марко,
какво да му даде.
Сабя да му даде,
без сабя не може.
Конче да му даде,
без конче не може.
Най извади Марко,
пръстена си венчален.
Че го даде,
на дели Бельо, дели костурина.
Хей, хей, ах!
Че замина Марко
горе за Балкана,
а отиде дели Бельо
долу във полето.
Че почуква дели Бельо
на Марковите порти,
че повиква:
- Марковице, хубавице,
излез, излез,
че хабер ти нося.
Видях Марка
горе във Балкана
лова да си лови,
но беда се случи.
Хей, хей, ах!
Марко падна,
във дълбока пропаст,
не можа нищо да ми каже,
само свари Марко,
пръстен да ми хвърли.
Тръгвай сега, хубавице,
тръгвай с мене!
Хей, хей, ах!
Че забулва дели Бельо,
дели костурина,
Марковица хубавица,
а тя го пита:
- Защо ме закриваш,
дели Бельо, дели костурино?
А той й отговаря:
- Да те слънце не пече, хубавице,
да те вятър не вее.
Ех че тръгват,
дели Бельо, дели костурина,
дома да я води.
Хей, хей, ах!
Насреща й иде
Марко добър юнак;
минава и отминава,
и дома си иде.
Марковата майка,
тя на Марка казва,
че дели Бельо, дели костурина,
булчето му излъгва.
Хей, хей, ах!
Марко, добър юнак,
на конче дума:
- Хайде, конче, хайде Шарколия,
дели Беля да стигнеме.
Ако го стигнеме -
гривата ще ти позлатя,
а краката посребря.
Че замина Марко,
като силна хала.
Хей, хей, ах!
Дали Бельо, дели костурина,
пред негови кули,
с Марковица хубавица,
на чешма се измили и се огледали.
Дели Бельо, дели костурина,
на Марковица дума:
- Кажи Марковице, кажи хубавице,
кой е по-хубав от мен и от Марка.
А Марковица отговаря:
- Ти си по-хубав от Марка,
но Марко е по-добър юнак от тебе.
Хем, хей, ах!
И в огледалото,
Марко са видели.
Дели Бельо, дели костурина,
Марковица прибира,
и порти залоства.
Марко порти стига
и на конче дума:
- Ако се прехвърлиш, конче,
през Бельови огради,
гривата ще ти позлатя,
краката ще посребря.
Хей, хей, ах!
Конче Марка дума, леле:
- Пази, Марко, пази, добър юнак,
да ме не пришпориш.
Но не можа конче,
ограда да прехвърли.
Марко го побутна
със железни шпори.
Ах, че се ядоса Марко
Марко добър юнак.
Хей, хей, ах!
Че прехвърли Марко,
сабя боздугана;
и захвърли Марко,
сребърната чаша.
И се върна Марко,
по света да скита.
Ходи Марко, ходи,
девет години;
косата му пораснала,
косата до петите.
Брадата му пораснала,
долу до колене.
Ега десета година,
Марко добър юнак,
в Делибельово село отива;
пред църквата отива,
отива и застава,
започва милост да иска.
Всеки мина,
парица му дава;
Марковица мина,
две пари му даде.
Марковица просяче попитва:
- Кажи, просяче ле,
кажи, пътнодрумниче,
като ходиш от село на село
и от град на град,
не си ли чувал нещо
за Крали Марка?
А Марко й отговаря:
- Марко си загина, невясто,
преди девет години.
Хей, хей, ах!
Марковица хубавица
просяче повиква,
за тези хубави думи
гозба ще го гости.
Кат трапези слагат,
почват да се хранят
и шеги да правят.
А Марко, добър юнак,
на край трапеза седнал.
Като се напиха,
взеха му сабята;
всички се редуват
от ножница да я изтеглят.
Кой по педя, кой по две,
повече не могат.
Чашката му вземат,
и почват да пият,
кой по четвърт,
кой по половина.
Просяче дели Бельо дума:
- Защо не дадете на малкия,
дайте му и той да пие.
Малкият като вдига,
чашата изпива.
Дават му сабята,
сабята до половината изтегля.
Дават я на просячето.
Марко добър юнак,
сабята изважда.
Като се наляво обърна,
дор се надясно извърна,
само Марковица остана.
Марко Марковице дума:
- Кажи, Марковице,
кажи, хубавице,
какво да те правя?
Че започна Марко,
да я реже и дере.
Хем я реже, хем я пита:
- Кажи, хубавице,
като те режа, боли ли те?
Като те късам, смъди ли те?
- Като режеш, Марко, боли,
като късаш, много смъди.
А Марко й отговаря:
- Тъй ме е боляло юнашкото сърце,
тъй ме е смъдяло,
цели девет години!
Че поведе Марко, добър юнак,
доброто си момче,
което продумало,
и с Марко тръгнало.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016