|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим
Оплакала се Гроздана
от Марка люта войвода
- Да найда, бабо, да найда
от Марка по-добър юнак,
сама са тръйна след нега.
Мене се й вейке додяло
кървави кошули да пера,
юнашки глави да крия.
Още са дума думали,
на портата се потропа:
- Гроздано, млада невясто,
дума съм зачул за тебе,
истина ли е, ил не е?!
- Истина е, търговче,
детенце си имам на люлка...
- Гроздано, млада навясто,
и сва ли да те приуча -
свали си гердан от шия
и си детенце замири...
Станали, та са тръйнали,
до средя пътя дошлили.
На път ги Марко посрещна,
Марко търговче румонье:
- Открий, търговче, навяста,
харизма да й харизам.
- Марко льо, люти войводо,
сакъв си адет нямаме -
на път невяста да се открие
и харизма да й се харизва.
Че стана Марко, отиде
на негови си дворове.
Гроздана млада невяста,
не е изляла Гроздана,
ем е изляла майка му.
- Сино, Марко льо, Марко льо,
Гроздана, сино, избяга
ъс едно младо търговче.
Марко се назад повърна,
търговче да ми достийне.
Търговче ъв двори влизаше,
и Марку на порти довтаса,
търговче порти затвори...
Марку се назад повърна
при негова стара майчица
и на майка си продума:
- Майко льо, стара майчице,
я ми дай, мале, я ми дай,
моята руба просячка.
Че стана Марко, та тръйна,
от каза ъв каза ходеше
цели ми девет години.
На десетата година
отиде Марко льо, отиде
на Грозданини дворове.
Гроздана вода налива,
Марко й вода поиска.
Гроздана си Марка познала
по негов пръстен сребърен...
Съчанли, Гюмюрджинско - Гърция, зап. в Кърджали, кв. Веселчани
(Славков Ил., Б. Димитрова. Съчанли. Историческо и етнографско проучване. С.,
1989, с. 168); дудяло - омръзнало, кошули - ризи, замирей - усмири, харизма -
подарък, адет - обичай, руба - дреха, каза - околия.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2016
|