* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

(...) Грозна Грозданка за Марка,
а пък за Беля хубава,
хубава и му пристана.
Като из пътя вървяха,
отсреща им Марко идеше.
Марко на Беля думаше:
- Бело ле, къде ще ходиш,
честито булче на конче.
На товоето булче фистаня,
сякаш е, Бельо, на мойта.
Бельо на Марко думаше:
- Човек на човека прилича,
камо ли, Марко, фистаня.
Марко на Бельо думаше:
- Булче от конче да слезе
ръката да ми целуне,
божи кръст да му харижа,
дор шепа жълти жълтици.
Бельо на Марка думаше:
- Булка от конче не слиза,
от конче ръка целува,
от конче божи кръст взема.
Марко се много ядоса,
че не му мина думата,
препусна конче към село,
право си в къщи отиде
и на портите похлопа,
конче му с крак потропа:
- Грозна Грозданке, омразна,
излез ми порти отвори!
Не е излязла Грозданка,
най е излязла майка му
и на Марка си дума:
- Грозна й Грозданка за тебе,
ала за Бельо хубава,
хубава и му пристана.
Марко се назад повърна
и си на конче думаше:
- Конче ли, черно гарванче,
ако ми Беля достигнеш,
гривата ще ти позлатя,
краката ти ще посребря.
Ако ли не го достигнеш,
къс по къс ще те насека
на бельовите кучета!
Че бяга конче, че бяга,
до бельови порти стигнало,
Бельо си порти затваря,
на конче главата откъсна.
Постоя Марко, помисли,
че тръгна наред по света,
забягна Марко надалеч.
Ходил девет години,
небръснат Марко, нестриган
и пак се Марко повърна,
вземал е бяло бъкраче,
в бъкраче китка босилек,
тръгнало от къща на къща
да ръси вода, да свети,
и до Бельови достигнал,
и на портите потропал:
- Бельовце, буле Бельовце,
излез ми порти отвори,
ще дойда вода да светя.
Бельовца се обади:
- Аз ще ти порта отворя,
но първо ще те попитам.
Вие като много ходите
видя ли Марка Кралевич
и чувал ли си за него?
Попа Бельовца думаше:
- Станало е девет години,
откак е Марко починал.
И аз бях на смърта му,
нямаха да ми доплатят,
че ми дадоха пръстена,
пръстена му, венчалния.
Бельовца отче думаше:
- Я си пръстена прехвърли,
аз му пръстена познавам.
Марко си пръстена прехвърли.
Като го видя Грозданка
и му портите отвори.
Бельо на чардака стоеше,
печено агне ядеше,
червено вино пиеше.
Марко към къща потръгна.
Като през двори вървеше,
калдъръм се люлееше,
като през стълби излиза,
керемидите падаха.
Че си при Беля отиде
и през чардака прехвърли.
И улови си Грозданка
и я в рогозка загъна,
та я Марко запали.
Пък Марко седна на чардака,
да яде Марко, да пие,
Грозданка да му посвети.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016