* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Маринка из село ходеше,
ходи Маринка и плачала,
че на хорото излизала,
ах, че се виком провикна:
- Кой има булка, кой няма,
да дойде да му пристана!
Отде я Марко зачува,
Марко Маринка думаше:
- Маринке, булка хубава,
я ела, че ми пристани,
от Беля да те отърва,
от Беля баш байрактаря!
Кат през гората вървяха,
Бельо край пътя стоеше,
остра си сабя точъше
и си на Марко думаше:
- Марко ле, моя побратим,
на булче було повдигни,
булчето да ти честита!
Марко на Беля думаше:
- Булчето не ми й венчано,
от кръстник прошка то няма.
Марковто село отишли,
Бельо са в къщи завърнал
и на майка си думаше:
- Накъде й, мамо, Маринка?
Бельовта майка думаше:
- Маринка, мама, пристана
на Марка, твоя побратим.
Ах, че са Бельо разсърди,
запаса сабя на кръста,
прокачи торбъ на рамо,
че се на просяк престори,
девет години да проси.
На деветата година
в Марковото село отиде,
на Марковата порта почука.
Че са Маринка полъга,
че си портите разтвори
и си просяка питаше:
- От село на село кат просиш,
не си ли чувал за Беля,
дали й жив, даль са й поминал?
Просяка дума Маринка:
- У Бельовото село кат ходюу,
на Беля година струваха.
Маринка се много зарадва,
обратно се в къщи върнала,
сахан със злато вземала,
че са Маринка наведе,
дисаги да си насипе.
Бельо си сабя извади,
Маринкин' глава отряза
и на Маринка думаше:
- Аз нал ти казау, Маринке,
и девет години да мине,
пак ще ти глава отрежа!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016