* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Еленка по двор ходеше,
златно кандило миеше
и на баба си думаше:
- Подай ми, бабо, детето,
да влягна в долна градинка,
жълта дунчица да скъна,
детето да си залагъм!
Кя влезе в долна градинка,
Вълчан си оттам замина,
Вълчан, баш хайдутинът,
той на Еленка думаше:
- Булко Еленко, Еленко,
Еленко, не додя ли ти
от тоя Марко кеседжи -
кървави ризи да переш
и остри саби да миеш?
Кя му Еленка думаше:
- Ми додяло ми е, Вълчане,
ми додяло ми е, мер не ми,
ма нема колай никакъв!
- Мари Еленко, Еленко,
ела се качи на конят,
та ми, Еленко, пристани,
да те, Еленко, заведам
на нашто село хубаво,
от Марка да те отнемам!
Кя го Еленка приследи,
приследи, та му пристана,
и той я Вълчан забули,
с бяла я бракма подбули.
Като вървили, вървили,
Вълчан Еленки думаше:
- Еленко булко, повторна,
тука е поле широко,
гледай, Еленко, по пътят
челяк се напреж задава -
да не е Марко кеседжи?
Още си дума думаха
и Крали Марко насреща.
Той на Вълчана думаше:
- Вълко ле, Вълчан войвода,
отде, Вълчане, идете,
къде, Вълчане, ходите?
Вълчан на Марка думаше:
- Марко ле, кеседжию ле,
ние се двамка найдахме,
найдахме и бендисахме.
Вяра и клетва дадахме,
когото на пъкь срещнеме -
той ще ни стане калтата!
Тебе те на пъкь срещаме -
ти ще ни станеш калтата!
- Вълчане, Вълчан войводо,
та повдигни хи бракмата,
кумичката си да видя,
да видя - хубава ли е!
- Марко ле, кеседжию ле,
ние го едекь немаме
булчето бракма да вдига
от една до две недели!
Марко си в село отиде,
на майчинем си дворите,
слуша детето, че плаче.
Той на Еленка повика:
- Еленко, първо венчило,
къде си, булко Еленко,
детето да си умириш?
Като го чула майка му,
майка му викна, препя се:
- Сино ле, Крали Марко ле,
де беше, къде ходеше,
та ти булчето пристана
на Вълчан, млада войвода?
Марко майци си думаше:
- Скоро, мале ле, събирай,
събирай, мале, нарядай.
Я свалям дрехи юнашки,
надявам дрехи просешки,
с дисагите на рамо
и булгариета в дисаги,
да стигна Вълчан войвода!
Вървял е Марко, ходил е
цели ми девекь години,
та се от хората отличил.
На десетяхът години
Марко си в село отиде -
на Вълчановем селото,
право на врисят застана,
засвири Марко и запя.
Булки на врисят ходеха
с каладисани харкоми,
та и Еленка отиде,
студена вода да налей.
Марко Еленки продума:
- Ха да ме, булка, подариш
корица ели трошица!
Кя му Еленка думаше:
- Ела, просяче, подир ми,
я ще те в къщи подаря!
Еленка напреж ситнеше,
Марко подире вървеше.
Като на скала настъпи -
цяла се къща затресе,
затресе, ще се събори.
Кя се Еленка досяти,
че тва е Марко кеседжи -
ма нема колай никакъв!
Кя го Еленка подари,
га гледа във дисагите,
Маркова сабя сдиплена!
И Марко кеседжията,
той смъкна дрехи просешки,
остана с дрехи юнашки,
че се наляво развъртя -
на Вълка глава отбаска
и си Еленка отнесе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016