* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Седнал Марко, богме, да вечеря,
Марковица вино му слугала
и чашата по-празна давала;
се налюти Марко Кралевике,
що се скарал со своя невеста,
со невеста гюзел Ангелина,
си побегнал во Солуна града,
що ми седел токмо три години.
Ми пишала млада Маркоица
бела книга, църно напишана,
и на Марка вака му велела:
- Ой ти, Марко, Марко домакине,
дали още во Солун кье седиш,
дали още мене кье ме пизмиш,
дека малко ние се скарафме?
Доста пизма държа ти на мене,
доста ти е токмо три години,
ай ела си, домакин да бидеш,
да си видиш твое мъжко дете.
Кога пеал Марко бела книга
от своята гюзел Ангелина,
пишал друга и назад й вратил
и во книга вака му пишуа:
- Дейди мори, гюзел Ангелино,
ти со книга мене не ме плашиш
и за инат сега не си идам,
не кье идам още три години,
да се сторат токмо шест години.
Що си пеа Маркоица книга,
оти Марко нема да си идит,
се налюти гюзел Ангелина
и пак книга назад му пратила,
и во книга лошо му пишала:
- Слушай вамо, домакине Марко,
още еден месец кье те чекам,
ако дойдеш, харно ти кье сториш
и домакин ти пак кье ми бидеш;
ако седиш от месец повеке,
ти да знаеш, оти кье се мъжам.
Кога взело Марко Кралевике,
кога взело она бела книга,
много Марко, лели, се налютил,
бърго назад друга книга пратил,
во книгата вака му пишало:
- Ой ти мори, млада Ангелино,
ти ме чекай до шест, бре, години,
изин имаш после да се мъжиш,
да се мъжиш и друг мъж да вземеш,
ама да е от мене по юнак;
ако нема от мене по юнак,
ти кье седиш още шест години,
да познаеш мъж кога се сърди!
Кога взела Ангелина книга,
я отпеа и сълзи порона,
дума, шеста, како да напраи,
от думане умот си кайдиса,
та ми викна два млада телала
и му рече тие да викаат
дали имат юнак над юнака,
Маркоица за мъж да го вземи.
Що викале два млада телала,
що викале три дни и три ноки,
да излези юнак над юнака,
за да вземи Маркоица млада.
От кралеи, брате, и банеи
нито еден, брате, не се яви,
за да вземе Маркоица млада.
Бог да бие Беле Костурчето,
що дочуло и во Варош дошло
и я взело Маркоица млада
со незино младо мъжко дете,
да му биди хубава невеста,
Маркоица кукя си обрало
и ми взела Маркоата сабя,
и ми взела чаша чабурлиа,
и си ошла со Белета Костур,
и си влегла во железно кале,
затвориле порти челикои.
Си остана стара Ефросима,
Ефросима, Марковата майка,
си остана без снаха си дома.
Лели му се много нажалило
за внучето и за своя снаха;
що пишала една бела книга,
та я прати во Солуна града
на сина си Марка Кралевикя
и во книга вака му пишала:
- Слушай, синко, Кралевике Марко,
Ангелина твоя се премъжи
со се твое мъжко дете младо,
сета кукя она ти поплени
и го зеде Белета от Костур,
а аз, синко, си останаф сама,
сама, сама како кукаица;
синко Марко, бърго да си дойдеш,
ако можеш, страм да си покриеш,
Ангелина пак да си я вземеш.
Кога пеал Марко бела книга,
много мъка нему му паднало,
удрил ръка, богме, на колено,
рипнал юнак на нозе юначки,
та си спрема Шарца пехливана,
си го стегна со девет колана,
що го явнал и силно потерал,
бърго дошел во Вароша града.
Кога виде кукя оплячкана
от Белета от Костура града,
много мака нему му паднало,
от мака се Марко разплакало,
та се праша со своята майка
да му кажи како да напраи,
да убие Белета во Костур.
Почнал Марко коня да го спрема,
тогай Марко я прашал майка си
и майка му вака нему вели:
- Ой ти, синко, Кралевике Марко,
ти се готвиш во Костур да идеш,
за да губиш Белета от Костур;
ти не можеш него да погубиш,
оти тоа ми е затворено
в яко кале, кале от железо;
порти му са, богме, челикои,
той отнатре тебе кье устрели.
Слушай, синко, аз що кье ти речам -
ти пойди си честна Света гора,
ти стори се църна калугера,
тогай пойди во Костура града,
тамо, синко, поседи си малко,
Ангелина дури да си роди,
дури дете църква да си прати,
да го кръсти, име да му клаи;
тогай Беле порти кье отвори
и ти влези у Белета дома,
та седни му на честна трапеза,
тогай Беле весел кье си бидит,
на трапеза тебе кье прибери,
така, синко, Беле кье погубиш.
Що послуша Марко своя майка
и си пойде честна Света гора,
та се стори църна калугера
и си пойде во Костура града,
та си просил низ град милостина,
Дошол дено, Маркоица роди
и си прати дете на кръщенье;
тогай Беле порти отворило
и поканил гости, приятели,
що ми ставил честните трапези,
за кръщенье зиявет ми давал.
Тогай Марко приклукал на порти,
що излегла Белеа слугина,
за да види кой клука на порти,
що си виде църна калугера,
той си сакал на ручек да пойди,
у Белета трапеза да честит.
Кога чуло Беле добър юнак,
изин дало калугер да пойди,
на трапеза него да го честит.
Ядат, пият, сите се веселат,
наче гърло Беле да сборуа:
- Ангелино, моя домакинка,
я подай ми чаша чабурлиа,
що я плениф от Марка Кралета,
тури вино, аз да се напиям,
за да видам дали аз сум юнак,
дали можам чабур да изпиям.
Ми донесла гюзел Ангелина,
ми донесла чаша чабурлиа,
чаша била токмо седем ока;
му подала млада Ангелина,
му подала чаша чабурлиа
на Белета, юнак от Костура.
Кренал Беле, чаша ми я изпил,
мутурила още една чаша;
кренал Беле, и друг чабур изпил.
Кога виде Марко Кралевике,
оти изпил два чабура вино,
се зачудил и той се уплашил.
Ангелина чабур му подала
на Марка, на църна калугера,
не кел Марко в ръце да го вати,
а камо ли той цел да го пие.
Маркоица му се тоарала
да я вземи чаша чабурлиа
за малко и той да се напие,
за блаосов калугер да даи.
Виде, не виде Марко Кралевике,
и той зеде чаша чабурлиа,
и се напи колку за причестна.
Кога чабур Марко подаваше,
сторил юнак, како да му паднит.
Го пожала Маркоица млада,
бърго, бърго тая го позела
го дала на своето дете;
тоа взело чаша чабурлиа,
половина чаша ми изпило.
Тогай рекол Беле от Костура:
- Я гледайте Маркоо копиле,
що изпило чаша полоина,
лели ми е Маркоо колено!
Ангелино, моя верна любо,
я подай ми сабя дипленица,
що поплениф от Марка Кралета,
да я видам дали ми е остра.
Я подаде млада Маркоица,
я подаде тая остра сабя;
що я взело Беле добър юнак,
я потъргна от тесна ножница,
я подаде по честна трапеза,
за гостите да й се обидат.
Сите й се обишле на сабя,
от никого не се извадила;
що я зеде Маркоото дете,
я потъргна сабя дипленица,
я изваде малце от ножница.
Тогай вели Беле добър юнак:
- Бре, е гиди, Маркоо копиле,
ти си мало от седем години,
отсега се юнак ти познаваш,
ами кога момче кье се сториш,
кье потресиш мало и големо.
Тогай Беле вели, прогоори:
- Я подайте сабя на калугер!
Калугере, Божи угодниче,
обиди се сабя да изтъргаш.
Прогоори църна калугера:
- Ой ти, Беле, Беле добър юнак,
не давай ми мене остра сабя,
мене дай ми книга Вангелия.
Така рече и сабя си зеде,
търгна сабя и на нозе скочи.
Дур да трепнит, посекол Белета,
го пресекол на две полоини.
Марко тогай вели, прогоори:
- А е гиди, млада Ангелино,
късмет било пак аз да те вземам,
кажи со що ти кье ми послужиш,
даль со чабур вино кье ми служиш,
дали свекя вечер кье ми служиш?
Ангелина вели, прогоори:
- Ой ти, Марко, Марко Кралевике,
аз не сакам вино да си служам,
да не нещо чаша не дополнам
и пак тебе може да насърдам,
аз си сакам свекя да ти светам.
Одвай Марко тоа дочекало,
та ми взело една рогозина,
я намачка смола и катрана,
я завитка млада Ангелина,
я запали и ми я изгоре;
що пресекол дете малечкао,
та нахранил хърти ем загари.
Си попленил стока от Белета
и си взело свое мъжко дете,
та си дошло во Вароша града,
го пречека неговата майка,
го пречека и се израдуа.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016