* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Грозданка ходи из двори,
ходи Грозданкаи плаче,
и се на Бога молеше:
- Божнеле, мили Божне ле,
няма ли нейде някого,
да ме от Бельо отърве,
от Бельо, от хайдутина?!
Мене ми вече дотегна,
девет години станало,
кървави дрехи да пера,
ръждави саби да трия,
юнашки глави да крия!
Всяка ми вечер, Божне ле,
Бельо от къщи излиза,
сутрин, като се завръща,
по една глава носи.
Кнощи ми вечер излезе,
таз заран, кат се завърна,
глава и ръка донесе,
на ръка пръстен имаше,
познах, божне, познах я -
на мойто братче ръката!
Няма ли нейде някого,
от Бельо да ме отърве?!
Марко по пътя ходеше
и си Грозданки думаше:
- Аз ще те от Бельо отърва,
от този Бельо хайдутин!
- Как ще ме, Марко, отървеш,
кат сте с Бельо два брата,
два брата - побратима?
- Не бой се, Грозданке, не мисли,
аз ще го хитро излъжа!
Че се Грозданка премени,
бяло се було прибули
и се на конче преметна.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
навлязли в гора зелена.
Сред пътя Бельо седеше,
остра си сабя гънеше.
Като ми ги съгледа,
на крак ги Бельо посрещна
и си на Марко думаше:
- Открий си, Марко, булчето,
да видия дали сте лика-прилика,
както сме ние с Грозданка?!
- Нали си чувал, Бельо льо,
докат се булка не венчай -
под було се не поглежда!
Че си кончето подкара,
във тях си Марко отиде.
Бельо се в къщи завърна
и майка си питаше:
- Къде е, мамо, Грозданка?
- Бельо бе, синко Бельо льо,
камък и дърво да беше,
дето се вкъщи не върна -
Грозданка на Марко пристана!
Нали се Бельо ядоса,
вярна се клетва закълна:
- Девет години ще ходя,
брада до пояс ще пусна,
на просяк ще се престоря,
главата ще й отрежа!
Минали девет години.
Една ми сутрин в понделник
Грозданка, булка хубава,
с бели менци на рамо,
на извор вода ще носи.
Просяк по нея отива,
Грозданка просяк думаше:
- Просяче кално и дрипаво,
кат ходиш по села и градове,
не си ли чувал нещо за Бельо,
за Бельо страшен хайдутин?
- Вчера през тяхното село минах,
на Бельо девет годин правиха,
на мене пръстен дадоха
да ходя и да разправям
за Бельо, страшен хайдутин!
- Я ела, просяк, у нази,
да те богато дикисам.
Като си в къщи отидоха,
Бельо си скокна, подскокна,
остра си сабя изкара
и й главата отряза.
- Аз не съм просяк незнаен,
а най съм Бельо хайдутин!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016