|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим
Провикнала се Янинка
от високите чардаци,
остъклените прозорци:
- Боже ле, мили Божице,
що ми се дови, досади
от тая къща богата,
от тие лугье джелепи.
Весден месенье, готвенье,
са нощ свила преприданье,
зълви за тънки дарове.
Ега ги зълви не скина,
ега им пусти остане!
Бре, да би имало накъде,
бре, що би бегала, бегала!
Дочува Петре търговче,
па на Янинка говори:
- Айде сос мене да бегаш!
- Чекай ме, Петре, чекай ме,
до голем ден до Великден!
Сите че ги разпратим -
зълви, девери на хоро,
чичи, стринаи на госкье,
свекър, свекърва у църква,
па сос тебе че бегам.
Поповяне, Самоковско; хороводна (Архив на Асоциация "Онгъл",
зап. 1990 г.); трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2016
|