* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Ходи Маринка из село,
из село, из улиците,
ходи Маринка и вика:
- Кой има булче, кой няма,
да дойде, да му пристана,
да ме от Беля отърве,
от Беля, от хайдутина!
Отде ми зачу тоз Марко,
Марко бе, Бельо побратима.
Той при Маринка отиде
и на Маринка думаше:
- Хайде ми, Маринке, пристани,
на мене булка ти стани!
Маринка Марко думаше:
- Как ще ти, Марко, пристана,
като ти й Бельо побратим?
Марко Маринке думаше,
че се Маринка съгласи
и се на конче качават.
Купили було до земя,
пак се назад повръщат.
Като из пътя вървяха -
край пътя дърво голямо,
под дърво - Бельо хайдутин.
Остра си сабя той точи.
Маринка Марко думаше:
- Ам сега, Марко, ам сега?
Ето го Бельо насреща,
той и двама ни ще заколи!
- Не бой се, Маринке, не бой се,
аз ще го хитро излъжа!
Като при Бельо отиват,
Марко на Бялю думаше:
- Добър ден, Бельо побратим,
ний, кат из пътя вървиме,
един на други думаме:
"Когото срещнем най-напред,
него за кръстник ще калесаме!"
Тебе срещаме най-напред,
ти ще ни, Бельо, венчаеш!
Че се Бельо зарадва
и си на Марка думаше:
- Я вдигни, Марко, булото,
да видя лика ли ти е,
като на мене Маринка!
Марко на Бельо думаше:
- Не си ли чувал от стари,
старите, стари обичаи:
"Кръстникът докат не венчай,
булка под було не гледа!"
А, че се Бельо зарадва,
а, че си у тях отиде
и се из село провикна:
- Радвай се, Маринке, радвай се,
млада ще кума да станеш,
жълта бъклица ще носиш!
Няма я Маринка да излезе,
че излезе Бельовата майчица.
Бельо майка си думаше:
- Къде е, мамо, Маринка?!
- Маринка снощи пристана,
на Марко, твоя побратим!
А че се Бельо ядоса,
че си заколи майка си,
и си кончето качава.
Марко у село отива
и си портите заключва.
Още се й Бельо ядосал,
че си заколи и кончето,
и се изясно провикна:
- Хубава булка, Маринке,
девет години ще ходя,
на тебе глава ще отрежа!
Ходил е Бельо, скитал е
около девет години.
Пуснал е брада до пояс,
облече дрехи просешки,
за Марково село отиде,
на Маркови порти почука.
Маринка, булка хубава,
тя си портите отваря
и си на просяк думаше:
- Ой ти бе, стари просяко,
ти като ходиш из село,
из село и по селата,
не си ли чувал за Бельо,
за Бельо, за хайдутина?
Без да си Беля тя позна!
Бельо на Маринка думаше:
- Вчера бях аз у Бельови,
девет години му слагаха,
а пък на мене дариха
негова пръстен да нося,
да ходя и да разправям,
дето е Бельо починал.
- Чакай, аз да те даря
със едно блюдо жълтици,
че се от Беля отървах!...
Бельо жълтици не гледа,
най си сабята извади,
на Маринка глава отряза,
че се от Бела отърва,
от Беля, от хайдутина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016