* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Велчо Грозданки думаше:
- Грозданке, булка хубава,
хай да ми млада пристанеш,
доде си млада и хубава,
че тебе не ти прилича
в Попово село да ходиш,
Марка войвода да водиш!
Най ти, Грозданке, прилича
във Бяла града да ходиш,
Велча войвода да водиш.
Грозданка Велчу думаше:
- Ако ти, Велчо, пристана,
какво да правя, да сторя
Маркова мъжка рожбица?!
Велчо Грозданки думаше:
- Ти си детето окъпи,
окъпи и го накърми,
в златна го люлка положи,
положи и го полюлей
доде го на сън пребие!
Грозданка Велча послуша,
та си детето окъпа,
окъпа и го накърми,
в златна го люлка положи,
положи и го полюля
доде го на сън пребило,
че си на Велча пристана.
Вървели, що са вървели,
Грозданка Велчу думаше:
- Я постой, Велчо, почакай,
махрама да си наметна,
ето го Марко че иде,
да не ме Марко познае.
Като ги Марко наближи,
той си на Велча думаше:
- Що е туй, Велчо, на коня?
Що ми тъй много прилича
на моя бяла Грозданка?
Я й махрама повдигни,
в лицето да я погледна!
Велчо на Марко думаше:
- Марко ле, верен побратим,
стой, недей дума таз дума,
от хората е срамота,
от Господа е грехота,
кръстник кумица да гледа!
Мене ми мома пристана,
вази ще за кум калесам,
с Грозданка да ни венчайте.
Весел си Марко подмина,
лична си песен позапя:
- Блазе на моя Грозданка,
млада ще кума да става
във Бяла града голяма.
Като до дома пристигна
и си на порти похлопа,
той на Грозданка повика:
- По-скоро порти отваряй,
нещичко ще те зарадвам,
млада ще кума да ставаш
във Бяла града голяма!
Не се обади Грозданка,
най се обади майка му.
Марко мами си попита:
- Къде е, мамо, Грозданка?
Портите да ми отвори,
кончето да ми поеме.
Млада ще кума да става
във Бяла града голяма.
- Грозданка, майко, пристана
на Велча, млада войвода.
Марко го гнява догневя
и си на конче думаше:
- Конче ле, мое хранено,
ако Грозданка достигнеш,
краката ще ти посребря,
ако пък не я достигнеш,
сред Бяла ще те изведа,
къс по къс ще те направя,
по драки ще те покача
Доде ги Марко достигне,
те си във двори влязоха.
Грозданка порти заключи
и с девет ключа подключи.
Марко се люто разгневи,
на конче глава отряза
и го по драки покачи,
че хвърли дрехи юнашки,
облече дрехи просешки,
че тръгна Марко да проси
по села и по градове.
Ходил е девет години,
дано се порти отворят,
не му се порти отварят.
На десетата година
просяк на порти похлопа.
Грозданка порти отвори
и си просяка попита:
- Ти, като ходиш навредом,
не чу ли нещо за Марка?
Просяк Грозданки думаше:
- Марко войвода загина,
вчера му бяха третини,
мене дадоха пръстена,
аз да си Марка спомена.
Че й пръстена показа.
Грозданка просяк повярва,
повярва, много зарадва.
Изнесе сахан жълтици
да си просяка подари,
просяк си ръка протегна,
сахан жълтици да вземе,
не взема сахан жълтици,
най я за коси улови,
че й главата отряза
и на Грозданка думаше:
- Да знайш, Грозданке, да помниш,
как си ти Марка лъгала!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016