|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим
Грозданка по двор ходеше,
златно кандило миеше
и се на Бога молеше:
- Няма ли нейде никого,
да ме от Марко отърве?!
Мене ми вече омръзна
кървави ризи да пера,
юнашки глави да крия.
Тази ми вечер донесе
една ми риза кървава,
и в ризата имаше
една ми дясна ръчица.
И на ръката пръстенче,
и на пръстена пишеше
на мойто братче името,
името - хубав Иванчо.
Велко из пътя вървеше
и на Грозданка думаше:
- Грозданке, пиле шарено,
Грозданке, икона изписана!
Я хайде, либе, със мене,
аз ще те от Марко отърва,
от Марко, от хайдутина.
Пъстрен, Старозагорско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2016
|