* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Провикнала се е Калудка
от връх на Стара планина:
- Кой има булче, кой няма,
да дойде, да му пристана,
че мене ми вече дотегна
човешки глави да крия
и остри саби да трия!
Отде я зачу Марко,
Бельова побратим,
той на Калудка думаше:
- Калудке, булка хубава,
аз ще те от Беля отърва,
от Беля, баш хайдутина!
Калудка на Марко думаше:
- Не може, Марко, не става,
че ти си Бельов побратим
и ако се Бельо научи -
главите ще ни отсече.
Купи й було хубаво,
качи я на конче гиздаво
и за Марково село отиват.
По пътя Беля срещнаха.
Той си сабята точеше
и си на Марко думаше:
- Марко ле, мой побратиме,
кога ти булчето пристана?
- Снощи ми, Бельо, пристана.
По пътя като вървяхме
един на други думахме -
когото срещнем най-напред,
той ще ни, Бельо, венчае.
Много се Бельо зарадва,
право в къщи отиде
и от портите викаше:
- Излез, Калудке хубава,
млада кумица ще станеш.
Не е излязла Калудка,
най е излязла майка й.
Бельо се много ядоса
и подир Маркови препусна.
Като до портите стига,
портите били заключени.
Никой се от порти не обади.
Бельо се силно провикна:
- Девет години ще ходя
и пак главата ще ти отрежа!
(Пуска коса до пояс и на десета в Калудкини отива.
Тя него познава и го пита дали не е чувал за Бельо.
Той й отговаря, че той е отдавна мъртъв и тя иска да го надари за хубавата вест с жълтици, но той й отрязва главата и казва:)
- Не ти ли казах Калудке,
девет години ще ходя
и пак главата ще ти отрежа?!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016