* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Маринка, булка хубава,
Маринка ходи из село,
из село ходи и вика:
- Кой има булка, кой няма,
да дойде, да му пристана,
от Беля да се отърва,
от Беля, от хайдутина.
Мене ми вече дотегна
вечер до късно да чакам,
хайдути да си посрещам.
Ах, че се Марко обажда:
- Маринке, булка хубава,
на мене да ми пристанеш,
аз ще те от Беля отърва,
от Беля, от хайдутина.
Маринка Марко продума:
- Как да ти, Марко, пристана,
като ти Бельо побратим,
той двама ни ще ни срещне,
главите ще ни отреже,
къс по къс ще ни нареже?!
Марко Маринки пак дума:
- Не бой се, не бой, Маринке,
аз хитро ще го излъжа.
Че си Маринка поведе,
на чаршията я заведе.
Купил й було до земя,
че си Маринка прибули,
и се на конче качили,
за Марково село тръгнали.
Вървели, що са вървели,
зелена гора стигнали.
Като през гора вървяха,
Бельо край пътя стоеше
и си сабята точеше.
Марко си Беля поздрави,
Бельо на Марко продума:
- Марко бе, побратиме,
да не ти е булка пристанала?
Марко на Бельо продема:
- Снощи ми булка пристана.
Като из пътя вървяхме,
таман си двама думахме -
когото срещнем най-напред,
за кум ще го калесаме.
Тебе срещнахме най-напред,
ти ще ни, Бельо, венчаеш.
Много се Бельо зарадвал
и на Марка продумал:
- Я вдигни, Марко, булото,
да видя прилика ли ти е,
както на мене Маринка.
Марко на Беля пак дума:
- Нал знаеш, Бельо, от старите,
булка под було не дума,
нито пък кръстник поглежда,
докат я на прошка повика.
Още се Бельо зарадвал,
Марко си пътя продължил.
Бельо си сабя наточи
и си кончето възседна,
бързо си у тях отива.
Като си порти наближи,
отдалеч Бельо повика:
- Радвай се, радвай, Маринке,
млада кръстница ще ставаш!
Да излезе млада Маринка - няма я,
ами излязла майка му.
Бельо майка си запита:
- Къде е, мамо, Маринка,
че ти ми порти отваряш?
Тогаз майка му продума:
- Снощи Маринка пристана,
на Марко, твоя побратим.
Много са Бельо разсърди,
че закла Бельо майка си,
че се на конче преметна,
дано си Марко нактигне.
В Марково село пристигна.
Таман си порти наближи,
Марко си порти заключва.
Още се Бельо разсърдил,
закла си Бельо кончето,
къс по къс го наряза,
и го на порти накачи,
и се на порти покачи,
и на Маринка извика:
- Маринке, булка хубава,
девет години ще ходя
и пак ще ти глава отрежа!
Ходил е Бельо, скитал е
цели ми девет години.
Пуснал е брада до пояс
и се на просяк престорил.
Тръгнал от село на село,
у Марково село отишъл,
на Маркови порти почукал.
Маринка на порти излязла,
като просяка видяла
и на просяка думаше:
- Просяко, стари скитнико,
тъй като ходиш по селата,
не си ли чувал за Беля,
за Беля, за хайдутина,
какво е с него станало?
Просяк Маринки продума:
- Снощи аз бях у Бельови,
на Беля три години струваха,
пръстена му на мен дадоха
да ходя, да разправям,
че се е Бельо поминал.
Маринка се много зарадва
и на просяка продума:
- Я, чакай да те надаря
със едно блюдо жълтици.
И му жълтици донесе.
Просяк жълтици не гледа,
надигна дрехи просешки,
извади сабя френгия,
че й главата отряза
и на Маринка продума:
- Не ти ли казах, Маринке,
девет години ще ходя,
и пак ще ти глава отрежа.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016